Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Безработицата ще продължи да расте поне още 2 месеца, според Българската стопанска камара.

Оптимизмът след разхлабването на част от ограниченията, наложени на бизнеса, е прекален, смята председателят на БСК Радосвет Радев заради многото условности, очакваното свито потребление и големите инвестиции за рестарта на освободените бизнеси.
 
"От една страна готовността и отварянето на заведенията не е равно на това, че ще има същото бурно потребление на тези услуги, защото много хора към момента преизчисляват собственото си икономическо поведение. И втори път - самата услуга на предоставящия ще бъде с по-висока цена и респективно с по-малка печалба", заяви той, цитиран от БНР.

По думите му вероятно през есента ще започне възстановяване, защото идва "августовското безвремие и почти никой не работи", включително в Западна Европа. Прогнозата на Радосвет Радев е, че четвъртото тримесечие на тази година ще покаже първи трендове на наемане отново на хора.

61% от фирми, анкетирани от Българската търговско-промишлена палата, очакват, че ще оцелеят, но няма да стигнат нивата преди пандемията.

14% смятат, че ще достигнат това ниво, а 4%, че кризата създава пазарни възможности и че ще имат по-добри резултати от преди нея.

Онлайн проучването на БТПП, свързано с въздействието на пандемията и оценката на мерките, предприети от правителството в икономическата сфера, е направено през периода 23 - 27 април сред над 200 компании, браншови организации и регионални палати, съобщиха от работодателската организация.

Негативните тенденции са налице при 6%, които най-вероятно ще закрият фирмите. 3% са отбелязали, че ще задържат бизнеса до края на годината, за да ползват помощта от държавата.

Необходимостта от съвместни решения на ниво ЕС, а не всяка държава да се изолира в справянето с проблемите, вследствие от коронавируса, се посочва като важно условие за икономическото възстановяване на страните. 38 на сто смятат, че политиките трябва да са насочени към стимулиране на вътрешния пазар и вътрешното търсене в рамките на страната.

Бизнесът не е единодушен в оценката си за икономическите мерки, които до момента са анонсирани от правителството. За 40 на сто от участвалите в анкетата са нужни допълнителни мерки. Според 25% мерките са балансирани на фона на възможностите на бюджета и размера на икономиката на страната ни.

Около 20 на сто смятат, че мерките са прекомерни или ги определят като напразно разходвани средства, без реален ефект върху икономиката. Част от компаниите считат, че мерките са закъснели и са представени постфактум. Има изразени мнения, че е необходим фокус към най-пострадалите сектори у нас, като например туризма.

От финансовите инструменти, които правителството представи, компаниите определят като най-полезна мярката за необезпечени кредити за осигуряване на ликвидност на малките и средните предприятия до 300 000 лв - според 34% от анкетираните.

Безлихвените кредити за хората в неплатен отпуск и самоосигуряващите се също са определени като важна мярка за преодоляване на кризата. В анкетата фирмите отбелязват, че за някои от схемите лихвените нива до 10 на сто са прекалено високи, а достъпът до средствата е изключително сложен.

Част от предложенията на членовете на Палатата включват и създаването на регистър, в който да бъдат обявявани кредитите, които са взети, чрез инструментите за справяне с COVID-19, за да се ограничи кредитирането на свързани лица и фирми и да има проследимост на средствата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase