Десетки доброволци взимат участие в битката с коронавируса в здравните заведения у нас. Студенти по медицина, както и хора от други професии, се притекоха в помощ на лекарите. Теодор Цанков е студент в Медицинския университет и слага бялата престилка преди да се е дипломирал. Намираме се във време, в което да си лекар се иска не само денонощен труд за малко пари, но и храброст. Тодор става доброволец в "Александровска" болница. 

 

"Отиваш рано сутрин или късно вечер на работа – зависи от това каква смяна си. Обличаш костюма, влизаш или в залата с колегите, които са на щат, или ще дезинфекцираш. И в двата случая трябва да носиш костюм. И в двата случая си 12 часа с костюм и не го сваляш", разказа Теодор Цанков пред Bulgaria ON AIR. 

 

Костюмът е тежък, но Теодор го слага, не защото така трябва, а защото иска. Той работи в отделенията с най-тежко засегнатите пациенти от COVID-19. 

 

"Няколко пациенти – около 15-ина - вече съм се сблъсквал с COVID-19. Имах пациентка, която беше с дихателна недостатъчност. Такава, която аз не бях виждал. Имам 7 години стаж в Спешна медицина – виждал съм много неща, но такъв тип дихателна недостатъчност не бях виждал. Тя се бореше буквално за всяка глътка въздух", сподели Теодор.

 

Теодор разказва, че наученото в университета и работата в Спешна помощ не могат да се сравнят с това, което е видял на практика - заплаха, която дебне от всеки коридор на болницата като на военния фронт. 

 

"Ние сме медиците, които няма да си дадем животите за хората, но ще направим всичко, за да помогнем на тях така, както войниците ще ни помогнат на нас ако сме във война. Аз имам чувството, че съм направен за това. Не ме е страх. Ако е писано, че ще се заразя и че ще ми се случи нещо – дали ще съм в отделението, или ще съм на улицата – то ще се случи", казва още Теодор.

 

Той вярва, че всичко ще се оправи и един ден ще си спомняме с усмивка за времето, което сме прекарали у дома, а той на работа. 

 

"Нямаме избор. Нямаме право да се оплакваме. Не е необходимо да го правим", смята Теодор.