Бизнесът покани чиновниците да се включат в индустрията, където имало недостиг на работни места. За разлика от нея, в администрацията заетите не намалявали, въпреки че всяка година населението на България е по-малко с 50 хил., коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал на заседанието на НСТС.

По думите му за следващата година за увеличение на заплатите в публичния сектор са предвидени 900 млн. лв, а заетите в него са "добре дошли в икономиката".

Велев пак за болничните: Двойно са се увеличили!

Иначе според Велев безработица практически няма. Има хора, които не искат да се преквалифицират, за да заемат работата, която я има. Има огромен недостиг на човешки ресурси, изтъкна той.

По две теми беше най-ярко изразено противопоставянето между работодатели и синдикати.
Работодателските организации приветстваха това, че държавата смята да преразпределя по-малко средства през бюджета и повече да остават у хората и бизнеса. Мнението на синдикатите обаче беше, че това не е толкова хубаво.

Според Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" именно държавата е гарант за справедливото им разпределяне. Тя каза още, че данъчната ни система натоварва гражданите, включително социално слабите, чрез плащането на ДДС в потреблението и данъците върху доходите. Нямало и стъпки за минимизиране на недекларирания доход, нито някой осъден работодател за укрити осигуровки, каквато практика съществувала.

"Социалната политика е замразена. Едва половината от българските деца получават детски надбавки", критикува бюджета Григорова и предложи по-високо облагане на високодоходните групи.

Другата тема очаквано беше минималната работна заплата, която работодателите смятат, че не трябва да бъде увеличавана административно, а определяна по икономически сектори между бизнес и синдикати. Любослав Костов от КНСБ заяви, че заложеният ръст от 50 лв. не е достатъчен и тя трябва да стане 50% от средната.

Като цяло работодателите подкрепиха бюджета, защото е балансиран, данъците не се променят, икономиката изсветлявала. Обичайно те критикуваха нарастването на минималните осигурителни прагове - с 5.4% за 2020 г. заради ръста на минималната заплата, и отново поискаха те да бъдат премахнати.

Като положително беше отчетено увеличаването на разходите за образование, но бяха поискани политики за демографско развитие и повече пари за култура, която била "плахо добавена".

Бизнесът предложи минималните осигурителни прагове за земеделците, които догодина се предвижда да нараснат от 400 на 610 лв., да се увеличат на две стъпки.

Заседанието не мина и без да се спомене изборната обстановка. Работодателите очакват догодина, когато няма избори, да се случат непопулярни реформи, а финансовият министър Владислав Горанов се оправда с тях за това, че времето за коментари по бюджета не стига.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Веселина Йорданова

• индустрия
• безработица
• чиновници
• работници
• Васил Велев
• Работодателите
• Ваня Григорова
• КТ „Подкрепа“