В космическата надпревара, белязала цяла една епоха, има и сериозна българска следа. Един полет с продължителност 47 часа и 1 минута нарежда страната ни до големите в космическата наука. За толкова време Георги Иванов и Николай Рукавишников успяват да направят 31 пълни обиколки около Земята, да направят поредица от снимки и да спомогнат за по-нататъшното развитие на космическите полети.

40 години след полета на първия български космонавт Георги Иванов поредица от събития ще ни напомнят за приноса на страната ни в космическите изследвания. 

"Финансирането в БАН за научни изследвания не е същото като програмата на Александър Александров или Георги Иванов. Времената се промениха. Българско производство са уредите, които мерят колко радиация получават космонавтите, когато излизат от станцията. В открития космос те са само със защитата на скафандъра. Този инструмент е изцяло български. Имаме "know-how" как да правим прибори за космонавтите. От времето на Георги Иванов имаме 15 изпратени прибора в космоса", обясни проф. д-р Цветан Дачев от Института за космически изследвания към БАН в "България сутрин".

Според проф. Дачев основният въпрос пред изпращането на български космонавт в космоса е "защо?".

"За една такава програма е нужно сериозно финансиране и проучване. Академията от времето на "промените" не финансира толкова големи проекти. С ниски заплати се постигат ниски резултати. Финансирането на космическа програма е няколко милиона. Полетът в космоса не е удоволствие. Няма млади хора, които да заместят учените в БАН. Причината е лошото заплащане и несигурността в съществуването на програмите и институтите. Това, че България произвежда техника за космоса, не означава, че печелим нещо", подчерта гостът пред Bulgaria ON AIR.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• бан
• ниски заплати
• космонавти
• Георги Иванов
• Bulgaria ON AIR
• Цветан Дачев