В България реалният ръст на средната работна заплата за десет години  - от 2009 г. до 2018 година, е 87%, но в същото време българинът остава най-беден в ЕС. Този извод може да бъде направен от проучване на Европейския синдикален институт, публикувано наскоро и представено от лидера на КНСБ Пламен Димитров на кръгла маса "Европейският стълб за социални права - стълбът на бъдещето на Европа".

Лидерът на синдиката отново поиска скок на  доходите между 12 и 15 процента за всяка година, което означава минимална работна заплата от 650 лева от 1 януари следващата година.

Освен това от КНСБ настояват и  за въвеждане на стартова минимална работна заплата за висшистите, която да едно и половина спрямо минималната за страната, или 1000 лева от 1 януари догодина.

Социалният министър Бисер Петков обясни, че съгласно програмата на правителството от 2021 година реално минималната работна заплата в България ще стане 650 лева.

Иначе всяка година имало ръст на заплатите при това с двуцифрено число.
 
Според данните на Европейския синдикален институт България е лидер в нарастването на средната работна заплата, каза министър Бисер Петков и допълни, че реалният ръст от 87 на сто за периода след кризата е значително повече от ръста на втория в класирането на десетте европейски държави с растеж над 20 процента - Румъния, която с 34 процента ръст.

Следват Полша - 30 процента, Латвия - 21 на сто, Литва, Словения и Естония - с по 20 на сто и Чехия - 17 на сто, оповести Пламен Димитров.

Десет държави имат спад на реалната средна работна заплата - Гърция - с 23 процента, Хърватия - 11 на сто спад, Кипър 7 на сто и др. Португалия, Испания и Италия с по един-два процента.

Белгия и Финландия отбелязват нулев растеж.

По думите на Бисер Петков, тъй като има различна база, тези високи самостоятелно ръстове на средната работна заплата не са довели до сериозно относително повишаване на средните работни заплати спрямо средноевропейските, България продължава да бъде с най-ниски нива на заплащане.

"Целта както на синдикатите, така и на правителството е повишаване на заплатите, но за да е устойчив този ръст, трябва да се обърне внимание и на по-високия ръст на производителността на труда", каза Петков, цитиран от БТА.

Според Пламен Димитров обаче казаното в книгите все повече се опровергава от практиката, защото дигиталните трансформации все повече откъсват растежа на доходите в реалния сектор от производителността на труд.
Старата максима все повече става невярна, затова е възможно и ще става все повече възможно разминаването, допълни той.

15% значат 100-150 лева над заплатите, които в момента хората получават и са напълно постижими, каза още Димитров.

Според него така за четири години ние ще стигнем заплата в страната, която приближава 1000 евро и тогава много от българите, които са на работа в чужбина, ще се върнат обратно в родината си.

Въпреки позитивните данни за ръст на заплатите, България е на показатели, които ни отреждат незавидно място в Европа. БВП на България на глава от населението е 51 на сто от средното ниво на ЕС, средната работна заплата е 40 процента по паритетна покупателна способност от средноевропейската, при производителност на един зает около 45 на сто от средноевропейската.

Пламен Димитров припомни, че минималната работна заплата на България е най-ниската в ЕС, две трети от българските работници получават по-малко от средната работна заплата в страната, която е 1135 лева.

Неравенствата се задълбочават - има дълбоки неравенства между работещите българи, каза още той.

Получаващите минимални доходи устойчиво са 400-500 хиляди души, около 600-800 хиляди са работещите бедни.
От Конфедерацията искат да се изпълни както на европейско, така и на национално ниво заложеното в Европейския стълб за социалните права - минималната заплата да стане поне 60 на сто от медианата работна заплата. В стълба се обръща внимание на колективното трудово договаряне, като целта е до 2025 година минимум 60 процента покритие с колективни трудови договори във всички отрасли.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ес
• заплата
• доходи
• КНСБ
• Пламен Димитров
• Бисер Петков