Снимка: архив, Bulphoto

Липсват гидове, които да владеят нетрадиционни езици като китайски и японски език, оплакват се от Асоциацията на екскурзоводите в България. Годишно асоциацията получава по 30 заявки за членство, но все още има много езици, за които няма достатъчно гидове.

Справка в туристическия регистър на министерството на туризма показва, че едва петима екскурзоводи са лицензирани за японски и по един има за корейски и за китайски език. Арабски пък говорят едва трима.

Шведският, норвежкият и датският също не са толкова често срещани - там регистрираните са общо 8. Освен тях, чешкият и полският също са дефицитни. С финландски пък екскурзоводи няма. За сметка на това числата при западноевропейските езици са високи - с английски има регистрирани 693 от общо 1293 гидове, с френски са 168, с немски - 279, испански - 115. Рускоговорящите пък са 432, но най-много са тези с български - 1103.

„Има доста групи напоследък, които търсят това, но членовете ни са по-малко от търсеното“, признаха от асоциацията пред "Монитор".

Въпреки това има 43% ръст на желаещите да се учат на професията, сочат данни на Министерството на туризма. За периода от 1 януари до 21 март тази година са постъпили 18 заявления за явяване на изпит за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Екскурзовод“. Средно на година пък се получават по 106 подобни заявления. Те са вписани в Регистъра на правоспособните екскурзоводи, част от Националния туристически регистър като към момента на влизане в сила на Наредбата за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Екскурзовод“, вписаните в Регистъра екскурзоводи са били 1196.

Солени глоби за работа без разрешително

1000 лева е глобата за тези, които упражняват професията, без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на Закона за туризма. Такъв е размерът и на санкцията за екскурзовод от държава в ЕС. При повторно нарушение пък санкцията скача с 2000 лв. За тези, които не носят идентификационна карта, пък глобата е 500 лв., а нарушението става двойно по-високо при повторение.

Георги Георгиев от Асоциацията на екскурзоводите обясни за „Монитор“, че контролът за нелегални гидове е символичен. „Надявам се правоспособните екскурзоводи да стават повече и контролът да бъде реален“, добави той. „Много се спори дали контролът да се прави от общинската полиция или да има туристическа, както е в други страни. Всичко е въпрос на закон и да се вменят необходимите пълномощия на съответната институция. КЗП има ограничени пълномощия“, обясни екскурзоводът. Браншовикът припомни, че немалко чужденци незаконно водят групи по туристически обекти, не наемат българи да водят беседи и така се подбива пазарът.

От КЗП уточниха, че през миналото лято са били направени 40 проверки, като са били съставени актове на двама души за липса на баджове. Въпросните инспекции са част от над 8000 на туристически дейности и обекти, добавиха от КЗП. Според Георгиев след влизането на наредбата от 5 януари 2016 г. за упражняване на професията е имало гратисен период от не повече от 6 месеца, през който работещи екскурзоводи са можели да бъдат регистрирани, без да се явяват на изпит. „Периодът беше много кратък. По онова време общо колегите бяхме около хиляда, но не всички успяха да се вместят в гратисния период“, добави той.

Коментари Напиши коментар

9

бай Ван

преди 3 месеца

Аз не знам за преводачи дали има недостиг, но за министри и народни представители
не съм чувал за недостиг и глад. Съответното решение: На всеки преводач по една министерска заплата.

8

Анонимен

преди 3 месеца

Ако знам японски и то на нивото, което се изисква, да се знае, мога да работя като преводач и да изкарвам х3 от предложената заплата. Защо ще се хвана, да обикалям каманаците по 4 пъти на ден в най-голямата жега, когато може да си вършща работат, докато отмарям на плажа, на някое заведение с компютъра до мен?

7

Анонимен

преди 3 месеца

Да се обърнат към специализираните гимназии, където се преподава китайски и японски език. Задължително да се направят законодателни промени, които да СЪЗДАВАТ работни места за младежи над 16 години. Когато дават статистика за работещи и безработни, възрастта е не от 18, а от 16 години, май даже от 15. Крайно време е да спре поощряването на инфантилизма и младежите да не бъдат в категория деца. Трудови навици се създават постепенно.