Dnes.bg продължава да ви показва героите на Българската армия в документалната поредица "Нашите пълководци" на ЗАД "Армеец" и сдружение "Българска история".

След като вече ви запознахме с историите на майор Олимпий Панов и генерал Георги Вазов, третият епизод е посветен на човека, чието име е неразривно свързано с битките при Сливница, Пирот, Булаир и Шаркьой. Генерал Стилиян Ковачев е третият български военачалник, който оживява в късометражната поредица на сдружение "Българска история" и ЗАД "Армеец".

Като юноша Стилиян Ковачев участва в подготовката на Априлското въстание и се налага да се крие чак до пристигането на руската армия. След Освобождението на България той постъпва във Военното училище в първия му легендарен випуск и служи в милицията на Източна Румелия. Съединението заварва 25-годишният капитан начело на дружина, която с началото на Сръбско-българската война е първата изпратена към Сливница. На 5 ноември, вдъхновявяна от своя командир, тя прави прочутия поход, като за 37 часа изминава в дъжд и сняг, през планини, 110 км. Бърза, защото е ясно, че всеки ден е съдбоносен. Самото пристигане на първото подкрепление от Юг, окрилява защитниците на Сливница.

Дружината участва и в боевете при превземането на Пирот. От Сръбско-българската война Ковачев излиза с авторитета на командир, който умее да ръководи и да увлича войниците си. След войната Ковачев става последователно командир на полк, бригада и пехотна дивизия, а от 1905 г. е с чин генерал. С началото на Балканската война той повежда своя Родопски отряд, който изминава, понякога по кози пътеки, 220 км и достига Бяло море. По този начин е прекъсната връзката между османските сили в Тракия и Македония.

След този успех генерал Ковачев е назначен начело на новосформираната Четвърта армия в Източна Тракия. Тя трябва да охранява брега на Мраморно море и да не допусне турско настъпление в тила на българските армии при Одрин и Чаталджа. Всъщност, османското Главно командване възнамерява да направи точно това и на 26 януари 1913 г. турците атакуват при Булаир, а на следващия ден правят военноморски десант при Шаркьой. Османският план е добър, но планът за отбрана е още по-добър. Ковачев остава хладнокръвен и заповедта му е категорична: „Позицията да се задържи. Нито крачка назад!“ Той умело оперира с резервите си и ги изпраща в нужния момент на нужното място. Така е провален последният опит за турско настъпление през войната, която скоро след това приключва.

През Междусъюзническата война Четвърта армия заема фронт в Македония и има срещу себе си основните сръбски сили. През юни 1913 г. Ковачев е назначен едновременно и за министър на войната, но няма как да бъде едновременно в София и в Македония, затова остава в неведение за военните действия. Но осъзнал ясно, че съседната му Втора армия отстъпва и открива неговия тил, генералът апелира към правителството да търси дипломатически изход от войната. Това и до днес се тълкува по различен начин – за едни е признак на слабост, за други е израз на гражданска смелост.

Генерал Ковачев е отстранен от командването на Четвърта армия и от правителството. По думите на неговия биограф Илия Мусаков: "Генерал Ковачев не беше разбран, не защото не беше ясен, а защото имаше хора, които не искаха да го разберат!"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Българска армия
• история
• Сръбско-българската война
• Нашите пълководци
• Генерал Стилиян Ковачев