Снимка: pixabay

Заради неработещият регистър на ражданията никой в държавата, включително Министерството на здравеопазването, все още не знае колко точно деца са се родили у нас през изминалата година.

Има спад в раждаемостта и в трите най-големи софийски АГ болници в сравнение с 2017 г.  С над 8% по-малко деца са се родили в най-голямата АГ болница в столицата "Майчин дом". В другите столични болници и в страната като цяло резултатите са приблизително същите.

"Възрастовата група над 35 години – относителният дял на ражданията в тази възраст нараства. Раждания до 18 годишна възраст – втора група. Относителният дял на ражданията в тази група също нараства. И трето относителния дял на ражданията между 18 и 35 годишна възраст намалява. А всъщност това е най-хубавата възраст за раждане", обяснява пред bTV д-р Анатолий Дуковски от АГ "Майчин дом".

По думите му практически това структурно различие не е добро. Излиза, че раждат по-възрастните жени и тези в пуберитетна възраст, деца на по 16-17 години, посочи той.

Заради неработещият регистър изискваме данни от здравната каса за броя на платените пътеки за раждане през 2018 г. От данните на касата става ясно, че за периода от януари до началото на декември в България са платени над 53 хиляди раждания, на фона на над 58 хиляди за предходната година. Или спад от почти 8% спрямо 2017-та.

Наличните вече данни подсказват, че 60 хиляди бебета ще е трудно достижима бройка за 2018-та. При около 110 хиляди починали.

На година в България се раждат толкова деца, колкото да  напълнят 5 пъти капацитета на зала "Арена Армеец". За една година умират хора, колкото 9 пъти капацитета на тази зала.

Официалните данни за броя на родените у нас ще са известни чак през април.

Експертът от БАН Елица Димитрова пък пресмята, че се топим с 50 000 души годишно. По думите ѝ през 2017 г. около 3 000 са децата, родени от майки под 18 г.

Тя отбеляза, че в България съжителстват различни модели на възпроизводство, като у нас има едни от най-високите показатели за тийнейджърска раждаемост в Европа. Димитрова уточни още, че се увеличава делът на майките над 40 г. и припомни, че от 90-те години в България има процес по отлагане на второто раждане.

"Големият въпрос е кога й се ражда на българката при какви условия и къде. Много млади хора избират съвсем целенасочено да отидат да живеят в чужбина и да родят там, както и да отложат. Сред характеристиките общества, към които ние очевидно се числим според тези развития, са да родиш дете тогава, когато можеш да се грижиш за него, то да е материално осигурено и да си постигнал определен икономически и професионален статус", каза социалният антрополог Харалан Александров.

Според него това е добра новина, но ако продължава със същия темп, това ще изкриви в дългосрочен план структурата на населението в България.

Александров е на мнение, че в държавата трябва да има социални и икономически местни политики, с които да бъде стимулирано раждането.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase