Липсата на доверие в институциите и съмнението за злоупотреби са основните причини за липсата на донори, смятат лекари и пациенти.

Според специалистите подобряване на организацията и реда на донорството, увеличаване на донорските бази, както и създаване на регистър на волеизявленията и мотивация на координаторите по донорство ще регулират системата.

Председателят на Национална пациентска организация Станимир Хасърджиев смята, че трябва да се подобри организацията в системата, както и да се мотивират достатъчно координаторите по донорство. Според него мрежата от лечебните заведения, в които биха могли да се идентифицират донори, трябва да се доразвие. Има необходимост от разбиране и нагласа от цялото общество, че донорството е хуманен акт, който спасява човешки животи.

Това, че прекалено малко донорски ситуации се докладват, показва, че има проблем на ниво координатори или идентифициране и съобщаване за донори. Системата на заплащане на координаторите също трябва да се промени, добави още Хасърджиев пред БТА.

Според директора на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Михаил Христов изкривяването на факти и търсенето на сензации са проблем и причина за липсата на донори.

"Преди няколко седмици предложихме бял дроб на "Евротрансплант", но в медиен репортаж основната тема беше, че българските пациенти, чакащи бял дроб, умират, а ние го предложихме другаде. От май 2017 г. е ясно, че българин не може да бъде трансплантиран в чужбина, защото имаме откази от чужди клиники. Отказите са, защото ние не подаваме органи и ето го порочният кръг - не подаваме органи - не ни броят за партньор. През последните 4 донорски ситуации се оказа, че само 1 бял дроб е подходящ за трансплантиране", посочи д-р Христов.

"Основният въпрос е как да се помогне на българите, чакащи трансплантация на бял дроб. Единият вариант, който е по-бавен, предвижда обучение на български екип, който да работи в България и да наблюдава пациентите след трансплантацията, което е от изключителна важност. За да се обучи екип, трябват пари. Преди дни завършихме проекта на национална програма по донорство и трансплантации, в който има заложени съответните средства. Ако тази програма бъде приета, парите ще бъдат осигурени. Бързият начин да помогнем на чакащите е трансплантолози от чужбина да оперират в България. Румъния също е без договор с "Евротрансплант", но те успяха да развият варианта с чужди лекари, трансплантиращи в Румъния. Всичко е подготвено с националната ни програма и съвсем скоро екипите ни ще заминат на обучение, което продължава 6 месеца", поясни д-р Христов.

По думите му има рязък спад на донорството и в Европа и затова там не могат да си позволят да обслужват и чужди граждани. Ние също търсим вариант, така че българските органи да остават за български граждани и да се трансплантират в България. Ако станем пълноправен член на "Евротрансплант", българските пациенти ще се влеят в листата на чакащите, заедно с всички останали чакащи, уточни д-р Христов.

Той посочи още, че трябва да се направи "желязна организация", тъй като в момента има пропуски - има подходящи донори, но не се съобщават, а съобщаването зависи от преценката и съзнанието на координатора по донорство, каза д-р Христов. Експертът добави, че трябва да се обновят българските листи на чакащите бял дроб, сърце, черен дроб, бъбреци. В България има донорство само при доказана мозъчна смърт, а в други държави се работи така и при сърдечна смърт, отбеляза той.

Трябва да се промени нагласата на обществото, да започне българинът да помага на българин, каза още д-р Христов. Според него ние не сме състрадателни един към друг и оттам идва и недоверието. Не си вярваме и нямаме доверие за всяко нещо, защо да имаме вяра и на медиците? Промяната ще стане трудно, дълго и вероятно едно цяло поколение е необходимо да се смени. Има други нации, които са много по-сплотени, много повече си вярват и много повече си помагат, отбеляза д-р Христов.

Слави Асов, координатор по донорство, разясни, че чрез два клинични теста и ангиография се поставя диагнозата "мозъчна смърт" и тя не може да бъде поставяна под въпрос. Ангиографията е "златен стандарт", а цялото изследване се записва и според Асов няма възможности за злоупотреби. В Испания, освен при мозъчна смърт, поддържат пациента и при масивен инфаркт със спряло сърце, за да може евентуално да бъде донор. Нагласата на обществото е друга, различна от тази в България, допълни той.

По думите му разговорът с близките е доста труден момент, но обективно им се представя реалната ситуация, заедно с резултатите от изследванията. С тях се говори просто и ясно, съобразяваме и религията, която изповядват, каза още Асов. Информацията така е поднесена, че те сами трябва да направят избора. Понякога органите не са подходящи за трансплантиране, защото когато мозъкът спре да функционира, в тялото настъпват такива процеси, които увреждат всички други органи, а ние не винаги можем да ги овладеем, добави лекарят. Съгласието на близките е желателно да се даде до няколко часа, за да се запазят органите в добра кондиция, отбеляза той.

Основно плашещата тема в България е трафикът на органи, но нещата не са толкова лесни, не си представяйте, че органите се пренасят за пет минути в куфарче", поясни Асов пред БТА.

Наталия Маева, на която преди време беше извършена трансплантация на бял дроб във Виена, изрази мнение, че в страната ни липсват донори, тъй като по българска традиция хората изпитват съмнение какво ще се прави с органите на починалия близък. Според нея на обществото ни не е обяснена ясно темата за донорството.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Красимир Ангелов

• мозъчна смърт
• Българи
• донорство
• донори
• Станимир Хасърджиев
• донорска ситуация