Гейовете vs. Институциите: Война без край. Ами правните абсурди?

Август, 2018 година. Три двойки сключват брак в Амстердам, Холандия. Двойките са от различна държава, а идеята е на холандската организацията "ХЕМА", която иска да подари сватба на хора, които нямат възможност да си я подарят сами. Не за друго, а защото в тяхната родина това не е законно.

Вече е ясно за какво говорим. Говорим за еднополовите бракове. Тема, която никога не е намирала своето удобно място в устата на обществото, но която още повече поляризира общественото мнение след истерията с Истанбулската конвенция.

Една от трите двойки, които получават шанса да имат своя сватбен ден в Холандия, са българи. Двамата мъже споделят, че за пръв път са имали възможността да се държат публично за ръце и то без да срещат укорителни погледи. И сключват брак в страна, където това е легално. Идва, обаче, въпросът: Какво се случва, когато се върнат тук?

Поради тази причина през последните няколко години между правото на Европейския съюз и националното право на държавите членки възникват редица абсурди.

Първият, за който може би започна да се шуми, беше отказът на Община "Люлин" да признае сключения брак между две българки на територията на Великобритания. Към момента делото се прехвърля от инстанция на инстанция и двете жени продължават да се борят. Стои въпросът – през това време те водят ли се женени или не и какви са евентуалните последици, ако в документи лъжеш за семейното си положение.

Една от последните разтърсващи истории, които освен това се превърнаха и в прецедент на територията на България, е тази на австралийката Кристина и французойката Мариама.

Двете сключват брак през 2016 година и решават да дойдат в България, където да се установят. Бракът им е легално сключен в друга страна. Двете жени кандидатстват за гражданство. Очаквано, французойката, като гражданин на Европейския съюз, получава бърз отговор от Дирекция "Миграция". Кристина получава правото да пребивава в страната ни на основание европейската директива за свободно движение в ЕС.

За Кристина, като австралийка, процедурата е малко по-сложна. Тя трябва да бъде посочена като член от семейството и на това основание да получи право да пребивава на територията на Съюза. Двете подават молба в Дирекция "Миграция" на МВР. Представили брачното си свидетелство и получили разрешение. Всичко се случило лесно.

През 2017 година, когато трябвало да подновят своето разрешение, били помолени да изчакат. През декември Мариама получила позволение. Кристина – не. Отказът се дължал на това, че според Конституцията на България еднополовият брак не е признат.

Така възниква казусът, че Мариама, като френски гражданин, има правото според законодателството на ЕС да пътува свободно със своето семейство, което е легално създадено според закона на Франция (държава членка), но не може да дойде в България, защото тя не признава подобни бракосъчетания.

Затова двете решават да обжалват решението на Дирекция "Миграция" и тогава се случва нещо революционно и без прецедент в страната ни. Административния съд отсъжда в полза на еднополовата двойка и така двете получават правото да живеят на територията на страната ни като семейство. И историята свършва до тук. Поне в медиите.

Всички си мислят, че Мариама и Кристина ще заживеят щастлив селски идиличен живот, в някое затънтено място в Родопите. Нещата не се случват по план. Решението в тяхна полза подлежи на обжалване. И така колелото се завърта наново. Изслушването ще се състои през май 2019 година. Възниква, обаче, правният абсурд: Какво ще се случи със семейството дотогава? Имат ли брак? Могат ли да пребивават в страната и т.н.

Двойката е наясно, че ще има ежедневни пречки докато тече борбата им за равноправие, затова държи постоянна връзка с адвоката си. Оказва се, опасенията им са съвсем основателни.

Когато Кристина се връща при едно от пътуванията си в чужбина, възниква казусът – може ли или не може да премине границата на страната ни. Всички пасажери от нейния полет преминават безпроблемно граничния контрол. Не и тя. Кристина е дръпната на една страна от местните власти, които започват усърдно да я разпитват – коя е, откъде е, какво прави в страната ни и как така жена и я чака на "Пристигащи", след като тук това не е позволено?

И двете са били подготвени за подобен сценарий, затова техният адвокат също е бил на Терминала на летището. Освен това, Кристина е носила със себе си писма, които обясняват ситуацията им.

Адвокат Любенова е повикана от полицията в 1:00 ч. вечерта. Един от служителите вкарва юриста в малка стая. И тогава се случва нещо немислимо.

"Не съм ви враг, не искам да преча на две жени да бъдат заедно. Дори да ме уволнят, не ме интересува. Вярвам, че тези две жени имат пълното право да живеят в България. Заедно. И ще застана зад тях“, казал полицаят. Това разказа самият юрист Деница Любенова на международната конференция "Признаване на правата на еднополови двойки, сключили брак или съжителство в ЕС", която се проведе в София.

И намират такова. Оказва се, че решението на проблема се крие по-близо, отколкото са очаквали – в Румъния.
Адриан Коман и американецът Робърт Хамилтън са живели в САЩ, но през 2010 година се местят в Европа и сключват брак в Брюксел, тъй като белгийското законодателство позволява това.

Две години по-късно двойката решава да се премести да живее в Румъния, родната страна на Коман. Двамата подават искане за разрешение да работят и пребивават за постоянно в северната ни съседка. Молбата е основана на Директивата за свободното придвижване и пребиваване в ЕС. Румънските власти, обаче, отказват с аргумента, че Хамилтън не е съпруг на Коман, тъй като страната не признава еднополовите бракове.

Двамата обжалват решението пред съда и в крайна сметка делото стига до Конституционния съд на Румъния. Конституционните съдии също, обаче, не могат да вземат решение по въпроса сами и изпращат запитване до Съда на ЕС.

Съдът постановява, че държавите членки трябва да признават правото на пребиваване и на съпрузи от еднополови бракове, защото това е обвързано с правото на свободно придвижване, гарантирано от базови европейски документи.

Според юристът Христо Христев именно правото на свободно движение на хора стои в основата на правната уредба на Европейския съюз. Това е от ключово юридическо значение и на основата му почива цялата икономическа система. Но за да може това право да се упражнява пълноценно от всички граждани, то би следвало те да могат да го упражняват заедно със своето семейство – съпруг, съпруга, деца.

Ако еднополовият брак не бъде признат, то тогава гражданинът се води несемеен и може да сключи друг съюз в рамките на родната си страна. Тогава спрямо европйското законодателство се води с два брака, а в родината си – с един. Това може да доведе до данъчни престъпления и води след себе си редица правни последици.

Освен това, при попълване на документи и отбелязване на семейния статут, гражданинът или трябва да излъже за брачното си състояние, или да отбележи нещо, което не е позволено според законодателството на родината му.

И това са само част от правните неуредици. Темата става още по-чувствителна, ако в нея бъдат намесени и деца.

Джанет Ларсен е от Дания. Жени се за българка в рамките на своята държава. По време на гражданския брак имат родено момченце, което е датски гражданин. На основата на новоиздадения български акт за раждане на момченцето българската майка взима детето и го вкарва в България.

Джанет подава искане за международно отвличане на дете.

"Синът ни нямаше да се роди ако не бяхме аз и бившата ми съпруга. Така че ние сме неговите родители. Аз съм негова майка точно толкова, колкото и бившата ми жена. Това е значението на живота – да бъдеш майка. Там започва цялото ти щастие. Институциите трябва да признаят, че това дете има право на своите родители. Ако българската правна система бе постъпила правилно още в началото, сега щях да бъда тук със сина си. Но според първите изслушвания, това може да се случи само ако съм мъж. Тъй като съм жена и детето има още една майка, не ми позволяват момченцето да се връща и при мен“, разказва Джанет.

Нещата стават още по-притеснителни, ако родителят, който се води легален попечител на детето, почине. Тогава то автоматично отива в институция, тъй като другият партньор в еднополовата двойка няма право да се грижи за него, въпреки че му е родител.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase