Снимка: Facebook

"Виктория ми сподели, че желае да имаме дете и да заживеем заедно. "Искам пак бебе", ми каза в oткровен разговор. Не успяхме да го дочакаме!", споделя пред "България днес" приятелят на жестоко убитата журналистка Виктория Маринов.

40-годишният Ивелин Кръстев е собственик и управител на фитнес зала във Варна. С Виктория били заедно от половин година. Не успяват да заживеят заедно.

Спортистът и журналистката се запознават през август 2017 г. в обща компания в ресторант в Русе. Тогава Виктория и бащата на детето й Свилен все още са заедно, а Ивелин е заедно с брат си и приятели. Ивелин и Виктория се разговарят на спортна тема, която е общата им страст. Ивелин й споделя, че тренира по три пъти на ден и за него това е начин на живот. "Обичам спортове и състезания на предела. Бягане, плуване, подводно гмуркане, подводен риболов. Има ли надпревара - там съм", разказва Ивелин.

Още по темата

Известно време след запознанството им Виктория се обажда на Ивелин и заедно със Свилен пристигат във Варна. В морската столица Ивелин ги свързва със свой близък, който има магазин за спортна екипировка.

"Посрещна ги, направи им голяма отстъпка, напазаруваха доста неща. Вечерта се почерпихме в ресторант и се прибраха в Русе", спомня си Кръстев. До тази пролет тримата не поддържат контакт и не се чуват.

"Виктория ми писа и инициира по-активното общуване между нас. Не знаех, че те вече са разделени, докато един ден не ми сподели. Каза ми, че е останала впечатлена от разговора ни в ресторанта в Русе. Отговорих, че мога да задържам дъха си 5,40 мин и да слизам на 40-50 метра под вода, без да дишам", връща лентата назад Ивелин Кръстев. Постепенно между двамата пламва любов.

Дъщеричката на Виктория - малката Софи и Ивелин бързо се привързват един към друг, споделя ултрамаратонецът.

"Уникално дете, страшен сладур е. Казваше на Вики: "Мамо, ама той е много хубав. Ако не го вземеш, аз ще се оженя за него, като порасна". Много симпатична и интелигентна. А Вики я възпитаваше да не бъде глезено дете като много други и беше строга, но справедлива с нея", споделя Ивелин.

"На 20 август тя имаше рожден ден. Не успях да отида в Русе, защото имах служебни проблеми и нямах възможност. И навръх нейния празник тя ми изпрати голяма торта "Гараш" във фитнес залата. Не аз на нея, а тя ми направи изненада навръх нейния рожден ден. Върху нея беше изписано: "Поздрави от Русе". "Ти си ми най-големият подарък", ми отговори тя на въпроса какво иска да й подаря", разказва Ивелин.

Покрай маратонеца Виктория се запалва по бягането и започва усилено да тренира по крайбрежната алея. Освен любим човек във варненеца Вики открива и личен мотиватор и треньор, който я напътства и съветва как да тренира усилено и здравословно.

"Малцина знаят, че Вики тренираше за участие в ултрамаратона "Каньон Крийк". Той стартира на 3 ноември край Басарбовския манастир до Русе. Подготовката й беше за бягане на 10 километра, което щеше да й бъде за първи път. Виждах колко бързо напредва. Три седмици бяга по един и същи маршрут и дори й предложих да се пробва на 20 километра, но тя не пожела. На същото състезание аз се надпреварвам на 50-километрова дистанция", разказва Ивелин.

Вики така и не успява да дочака първото си голямо състезание. На 5 октомври вечерта журналистката чете за бившия шеф на Интерпол Мън Хунвей, намиращ се в неизвестност от близо месец, и за съпругата му Грейс, която твърди, че не е сигурна дали мъжът й е жив, след като е задържан от китайските власти.

На следващия ден - 6 октомври, в 10:29 ч. Вики изпраща последното си съобщение до Ивелин. "Имам среща по работа. Мисля да побягам после", пише Маринова. И не успява да види отговора.

"Още не мога да осъзная, че нея я няма. Такъв уникален човек и като душа, и като личност. Едновременно изпитвам гняв, мъка, безсилие. В нищото съм. Сякаш четеш за Баташкото клане и как цигани от съседни села и башибозуци са изнасилвали и убивали зверски. Все едно това виждах пред очите ми", разкрива душата си почерненият Ивелин.

Криминалистите отказват да му покажат снимки на безжизнената Вики, за да не се разстрои.

"Близо 10 часа ме разпитваха 10 криминалисти два дни след убийството. Дал съм всичката информация, която имам, и съм се опитал да помогна на разследването с каквото мога", споделя още Кръстев.

"Рисувам я, това ме успокоява. Бях я завел на едно място на крайбрежната алея, от което се откриваше прекрасна гледка към Варна. Онзи ден бягах 22 километра и отидох там. Това си остава нашето място. Седнах, изключих таймера и стоях 15 минути сам с мислите си. Чаках я да дойде. Но не дойде", съжалява Ивелин.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase