Снимка: БТА

Облекчаването на процедурата по получаване на българско гражданство не зависи само от мен, но имам големи надежди до края на годината да се направят конкретни законодателни промени, обяви вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването "Неделя 150" по БНР.

Още по темата
До думите й, в момента Министерството на правосъдието и останалите институтции, които имат отношение към законодателната дейност в държавата, правят своите предложения и анализи. Българските институции също имат аргументи "за" облекчаване на тази процедура, отбеляза Йотова, която посети Украйна и българската общност там през изминалата седмица.

"За тях България наистина е голямата мечта. Те много често казват "Българията". За първи път чувам някой да членува така страна – сякаш стои на едно много далечно място, непостижима мечта", отбеляза вицепрезидентът.

Всъщност, най-голямото желание на нашите общности, е да се запазят и да съхранят езика си. Дават се гаранции, безспорно, от украинска страна, но аз имам своите тревоги - самата административна реформа, която се извършва в момента в Украйна, желанието да се направят така наречените грамади – обединения, които в някои случаи ще обединят места с компактно население от български произход с други националности, с други етнически общности, означава процентът вътре на българите да бъде минимален, защото, то е исторически предопределено, естествено е, че ще има много повече руснаци, украинци, отбеляза Йотова.

Според нея вторият проблем на българите в Украйна е обучението в България. Българската държава е завишила почти двойно за тази учебна година квотата за млади хора от Украйна, които идват да учат в български ВУЗ. Руски, румънски и украински университети обаче също се опитват да привлекат младежите с българско самосъзнание, отчете тя.

Къщата, в която Христо Ботев е учителствал във с. Задунаевка е възстановена от местните хора, но стои празна, въпреки молбите до Министерството на културата да се направи музей. Йотова се ангажира да проведе среща с вицепремиера Валери Симеонов, други заинтересовани и с музеите в Калофер, за да се обсъди дали е възможно къщата да бъде оборудвана: „В крайна сметка, ние се опитваме по всякакъв начин да се договаря на различни нива с украинската държава запазването на компактния характер на нашата общност и на тези български села, на българския език, а в един момент българската държава какво демонстрира по този начин?“, попита Йотова.

В Задунаевка все още има българско училище, макар само 7 деца да са първи клас, сподели тя.

Йотова коментира и сериозната дискусия, която се случи след словото на президента Румен Радев и призивите му за единение.

"Ако тук има някаква политическа злоба на деня и ние сме свикнали за последните 30 години, бях наистина втрещена и много изненадана от факта, че хората, които се свързват с този комитет „Единение“, от това което излезе в пресата, защото и аз нямам друга информация, в моите очи са видни хора и общественици. Вижте какъв е парадоксът - ние можем да ръкопляскаме дълго в залите на един Васил Михайлов, който и блестящ актьор, на една Цветана Манева, да четем и да се учим от книгите на академик Марков, но когато те заемат някаква публична обществена позиция, изведнъж върху тях се излива толкова много злоба. За мен е абсолютно необяснимо! Те са български граждани, могат да се сдружават както искат, да си казват мнението и да искат среща с когото искат", отчете пред националното радио Йотова.

Тя подчерта, че за да има единение, на масата трябва да бъдат поставени поне три важни теми - как да запазим младите хора в България, как да оцелеем като народ и какво искаме да направим в следващите 10-15 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase