България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в "Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018", изготвен от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Докладът представя картината през 2016 г. - последната година, за която към този момент има налични официални данни за всички страни, отчитат от ИПИ.

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 попадат още Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Докладът доказва, че по-високата икономическа свобода води до по-високи доходи на човек от населението; по-голям дял на доходите на най-бедните 10 на сто от населението; по-малък дял на хората в бедност; по-дълга продължителност на живота; по-добра защита на гражданските свободи; по-бърз икономически растеж.

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след нас.

Това означава, че за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък, коментират от Института.

От там уточняват, че мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя - размер на правителството (7,02 т.) - тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии. Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава, изтъкват от Института.

Основните причини за това според ИПИ са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда - с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание. Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) - в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.).

Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика.

Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента "Съдебна система и право на собственост" България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Красимир Ангелов

• България
• съдебна система
• ИПИ
• икономическа свобода