Снимка: БТА

Днес всеки у нас знае, че учебната година в България започва на 15 септември. Тази традиция обаче далеч не е толкова стара, колкото някои си мислят.

През годините учебните занятия са започвали на 1 октомври, на 1 септември, на първия понеделник преди 15 август или дори след "спазаряването на даскала", както е било преди Освобождението. За този любопитен факт свидетелстват правилници, наредби и други архивни документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.

Още по-неясен и зависим от селскостопанската работа на хората по нашите земи в периода на Възраждането и през 20-те години на миналия век, е бил краят на учебната година. Обикновено учениците били "разпускани" на Гергьовден или най-късно на Петровден, защото полската работа е искала работна ръка.

Ето какво показват архивите:

През Възраждането, в килийните училища, възникнали в края 18-ти и началото на 19-ти век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край са зависели най-вече от учителите - свещеници и занаятчии, разказа за БТА Мая Карагьозова, директор на музея. Някъде учителите преподавали дори само през зимния период, другаде обучението продължавало през цялата година, като училището се затваряло само на църковни празници.

Във взаимните училища рамките на учебната година се определяли от "спазаряването на даскала", но обикновено това е ставало за шест месеца - от Димитровден до Гергьовден.

От средата на 19-ти век, със завръщането на руските възпитаници и стипендианти в България, започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Така вече тя започвала в края на август или началото на септември и завършвала през юни.

В края на учебната година, на Петровден, се е състоял публичният изпит, на който присъствали училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започвало два-три месеца по-късно. Проблемът бил поставен на учителски и епархийски събори през 70-те години на 19-ти век, докато накрая на събора в Шумен през 1873 година се изработва "Устав на селските училища", според който учебната година за селските деца е девет месеца.

Първият документ, който регламентира началото на учебната година, е след Освобождението и е подписан от възрожденеца проф. Марин Дринов. През 1879 г. той, в качеството си на завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г., информираха от музея.

В българските земи извън пределите на Княжеството обаче учебните занятия започват още по-рано – през първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден. Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

Според съхранен във фонда на музея документ, окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но в някои райони, където учениците трябвало да бъдат задържани в училище след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат, защото децата така или иначе напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година в градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища годината завършва месец по-рано - на 15 юни. Датата 15 септември, като начало на учебната година, се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942 г., когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 година учебните занятия завършват на 28 май за селските първоначални училища; на 4 юни за селските начални, прогимназии и основни училища; на 11 юни за градските начални, прогимназии и основни училища; на 22 юни за градските гимназии и средните училища. По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

От 1952 г., под влияние на образователната система в СССР, се извършва промяна в рамките на учебната година - тя започва на 1 септември и продължава до 30 май. Моделът обаче се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 г., та до наши дни, началото на учебната година е 15 септември, припомня БТА.

Коментари Напиши коментар

12

Анонимен

преди 2 месеца

До 10

Съжяляеам, бе гледам извращения. Телевизия не съм гледал от поне 10 години насам. И не знам що за елит и същества говориш, но аз говоря за такива, които успешно могат да повеждат народ и общности напред. Обаче българина не е свикнал, че трябва и да слуша. Всеки оси прави неговото, уж че би свободен, накрая малцина постигат нещо с кражби и измами.

11

Реалист

преди 2 месеца

Едно време са ходили на училище, да станат грамотни, а сега те “знаят” повече от учителите. Премахнат ли задължителното образувание, учениците ще намалеят наполовина. Друг е въпросът, че и самото образувание западна, системата на преподаване е колкото учителят да получи заплата. И най-вече историята трябва да се пренапише!!!Стига са ни лъгали, че Русия е искала нашето освобождение от турското иго(да не споменавам, че в някои учебници, дори няма понятие “робство”)44

10

до 5

преди 2 месеца

И виж днес - всеки е бил на училище, ама простотия до шия. Няма елит, няма стил, вкус ... няма нищо.................е, как няма елит ? я пусни ВИП-брадър довечера.елитен,до елитен.само най-елитната си отиде , ама те ще им вкарат на гости я азис, я някоя чалга, я николетка, ако се върне от море....пък и вкус си имат. виж плеймейтката - без кило грим на суратя не иска да се покаже.........да се смееш ли, да плачеш ли ?