Снимка: архив, БулФото

Плоският данък ощетява бедните хора. Около това заключение се обединиха КНСБ и фондация "Фридрих Еберт" които отчетоха 10 години от въвеждането на единния налог върху доходите.

Според проучване на фондацията, представено днес на пресконференция, заради промяната в облагането и влизането в сила на "десятък", както понякога наричат данъка, ножицата между бедни и богати и се е разтворила още повече, а неравенствата между класите в страната се задълбочават все повече.

Експертите цитираха данни на Българска народна банка (БНБ), според които депозитите в последните години рязко намаляват, а масово спестяванията на хората в банките са под 1000 лв.

90% от депозитите обаче се държат от 3% от населението, което говори, че изключително малка част от българите спестяват, коментираха още авторите на проучването.

Според КНСБ плоският данък не стимулира развитието на нови инвестиции, каквато по принцип е целта му.

Затова синдикатите настояват отново да се върне необлагаемият минимум, а максималният осигурителен доход да бъде повишен от 2 600 лв., колкото е в момента, на 3 000 лв.

"Шест от 40 европейски страни, включително и България, практикуват пропорционална система на облагане. 11 икономики в Европа имат необлагаем минимум, който е равен на минималната им работна заплата, а в същото време други 14 страни от Европейския съюз предлагат някакви форми на необлагаема основа под различна форма.
Единствените държави в Европейския съюз, които не предлагат под никаква форма необлагаема основа, са България, Унгария и Хърватия", коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

Продължението четете на Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase