Снимка: visualhunt.com

Мизерни битови условия, липса на персонал и добра рехабилитация, обществено стигматизиране – психично болните в България се сблъскват с огромни проблеми. За някои от тях пише Агенция "Франс Прес", цитирана от Дойче веле.

В психиатрията на Курило край София около 100-ина пациенти бавно гаснат в леглата си насред мизерната обстановка, отбелязва Агенцията.

Директорката на болницата Цветослава Гълъбова казва, че ситуацията там е представителна за състоянието на психиатричните болници в цялата страна.

От 12-те държавни болници, лекуващи хора с психически разстройства, 11 се намират в отдалечени места като Курило.

Агенцията пояснява, че това е така още от времето на комунизма, когато психично болните е трябвало да бъдат скрити от погледите на хората, за да не развалят образа на социалистическия рай, описван в официалната
пропаганда.

Близо 30 години след края на комунистическия режим, България си остава най-бедната страна в Европейския съюз и все още изпитва затруднения да осигури адекватна медицинска грижа за хората, страдащи от психически разстройства, коментира агенцията и пояснява, че леглата в психиатричните болници са недостатъчни, за да обхванат всички нуждаещи се, и че има списъци на чакащи, които в момента съдържат над 900 души.

Построена в началото на 20 век, психиатричната болница в Курило е най-голямото подобно лечебно заведение в околностите на София.

Предразсъдъци и изолация

Условията в болницата са тежки - на 20 души се падат общо 2 тоалетни, пациентите са по трима в стая, а металните легла, на които спят, са единственото им лично пространство.

Освен с материалните несгоди, хората, страдащи от психични заболявания, се сблъскват с всякакви, широко разпространени предразсъдъци.

В репортажа на АФП се споменава изказването на вече подалия оставка вътрешен министър Валентин Радев, който след едно убийство, извършено от психично-болен, обяви, че "хора с психични увреждания не могат да се разхождат свободно навсякъде. Те трябва да са задържат и да се охраняват".

"Стигматизацията е широко разпространена в обществото, дори и сред лекарите", твърди проф. д-р Дроздстой Стоянов, старши съветник по психиатричните въпроси в Министерството на здравеопазването. Професорът бе поканил експерти от Европейската психиатрична асоциация в България, които да дадат своите препоръки за извършване на реформи в системата. В доклад от 2017 г. Комисията на ООН срещу изтезанията изрази своята загриженост  относно "високата честота на неподходящата или ненужна неконвенционална институционализация" в България като същевременно отбеляза липсата на "независим механизъм за проверка или мониторинг на институциите за психично здраве".

В доклада се засяга също и темата за продължаващия проблем с изолацията на подобен тип болнични заведения, които "все още се намират на  отдалечени места", пише АФП. Цветослава Гълъбова споменава и своя опит: "Помолихме болницата да бъде прехвърлена в София, но общинските власти заявиха, че първо трябва да се проведе референдум по въпроса", казва тя, посочвайки, че идеята в крайна сметка е отпаднала.

Президентът на Европейската психиатрична асоциация Силвана Галдеризи заявява пред АФП, че е "изключително опасно за физическото и психично здраве да се прекарват часове без никаква работа".

В материала авторите споменават малката ферма край Курило, съществувала по време на комунистическия режим, в която болните са можели да работят, осъществявайки по този начин някаква форма на рехабилитация.

Днес фермата не съществува, а държавата не разполага със средства, за да осигури каквато и да е рехабилитация за пациентите с психични разстройства. Въпреки това семействата на пациентите често са склонни да оставят своите близки на милостта на такива институции в продължение на години.

Според Галдеризи един от основните проблеми в България е именно фактът, че "подобни институции продължават да съществуват: те са много изолирани, твърде големи и не разполагат с достатъчно персонал, който да покрие нуждите на хората в тях".

"Политическата воля е от ключово значение"

"Нашият бюджет е меко казано нелеп и абсурден", обяснява професор Мая Стоименова, директор на психиатричната клиника на Медицинския университет в Плевен.

Както и други подобни институции, нейната клиника също се бори с това да осигури заплатите на основния персонал, който се грижи за  пациентите. Средната заплата на здравен работник, специалист по рехабилитация, е 630 лева месечно, а тази на психиатрите – средно около 450 евро. Медицинските сестри взимат по около 250 евро месечно, посочва Агенция Франс Прес.

В други европейски страни "тези хора могат да печелят най-малко два и половина пъти повече", твърди Галдеризи.

За България ще бъде трудно да се конкурира с другите държави от ЕС по отношение на заплатите на специалистите, при положение, че едва 2% от здравния бюджет на страната е предвиден за психично здраве. Европейската психиатрична асоциация препоръчва той да бъде увеличен до 10%.

Що се отнася до реформите в сектора, експертите посочват, че България изостава дори от другите бивши комунистически държави като Полша и Чехия.

Под натиска на Европейския съюз и ООН, правителството вече е очертало някои мерки за подобряване на грижата за психично болните. Тази година е стартирал 3-годишен план за действие, който включва закриването на 10 институции с недостатъчен персонал и замяната им с дневни центрове и малки жилища, които ще предлагат грижа за болните.

Държава трябва да извърви дълъг път в тази посока, казва Галдеризи и завършва: "Политическата воля е от ключово значение".

Коментари Напиши коментар

32

Анонимен

преди 2 седмици

Номерът на бате с ниските социални разходи и отличните числови критерии за еврозоната няма да мине май. Ще ни накарат да си вдигнем социалните разходи от болници до училища и ще ни убедят после, че не сме за еврозоната щото и показателите ще се скапят. Източването на бюджетите и задлъжняването за социални разходи не се брои за политическа корупция в еврозоната. За нас, обаче, ще е според зависи по кой стандарт и къде се бъркаме и досаждаме да влезем.

31

Гoшу

преди 2 седмици

В Пловдив навремето имаше прекрасна психиатрия в Държавна болница, в полите на Младежкия хълм. Баба ми беше санитарка там, не в лудницата а в комплекса. Сега лудите са по улиците, а не в болниците. Но докато приоритетите на държавата са такива, така ще е. Значи ако съм на Боко Тиквений I парите щяха да са така - лекари и болници на първо място. Образование - учители и училища. Селско стопанство и земеделие. Туризъм. С индустрията е ясно, че няма да успеем, затова да се залага на другите сектори

30

Анонимен

преди 2 седмици

При комунизма криели болните извън градовете- в Курило, ама инак клиниката била от началото на 20-ти век... нерде Ямбол, нерде Стамбол- кога почна тоз комунизъм бре.