Националният институт по метеорология и хидрология, който изготвя прогнозата за времето, има пари, за да работи още около месец. Това стана ясно от думите на директора на НИМХ проф. Христо Брънзов.

"В момента имаме средства да работим до края на август, може би и първата седмица на септември, зависи какви икономии от консумативи успеем да направим", каза той пред БНР.

Проблемите на синоптиците излязоха на бял свят преди около три месеца, когато излязоха на протест и обявиха, че могат да спрат изготвянето на прогнозата за времето. Те са недоволни от начина, по който БАН, под чиято шапка е институтът, разпределя бюджета. Това, според тях, води до недостиг на средства за НИМХ и прави невъзможно изготвянето на прогнозата за времето.

В началото на тази седмица синоптиците написаха отворено до премиера Бойко Борисов и поискаха НИМХ да бъде преместен от БАН към МОН. Работещите в института обявиха, че дотогава няма да изпълняват разпорежданията на ръководството на БАН. Ден по-късно от БАН отвърнаха, че са длъжни да се подчиняват го правят по закон.

Днес шефът на НИМХ обясни, че спорът между Академията на науките и института не е просто за пари, а доста по-дълбок.

"Той е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България – една бедна страна – да се развиват фундаментални изследвания, резултатът от които е след десетилетия, и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвания, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната", каза Брънзов.

Той обясни, че този спор продължава вече много години в БАН: "Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати – 80%. За научно-приложни дейности – едва 5%. Съотношение 16 към 1".

Професорът обясни, че НИМХ не са разглеждали въпроса за излизане от БАН преди втори юли, когато е било отхвърлено тяхно предложение за смекчаване на това съотношение до 50 към 35% в полза на фундаменталните науки.

"Не само че беше отхвърлено, но ако влезете в сайта на БАН, ще видите, че няма в протокола, а е написано едно дълго разискване как да се нормират точките на една статия – дали да бъде на броя на авторите или на корен квадратен от този брой. Това окончателно ни убеди, че БАН няма никакво намерение да промени вижданията си по отношение на научно-приложната дейност, поради което винаги, защото това е причината, тя ще генерира тези следствия – каквито и да е средства, както и да дойдат в БАН, почти никога няма да достигат до дейности като нашата, каквито между другото има в доста институти", обясни Брънзов.

Той разказа, че освен за НИМХ най-малко средства от БАН са отпуснати на Ядрения институт, Института по археология и Геофизичния институт – тези, които обществото разпознава.

Проф. Брънзов обясни и че принципът на разпределение на средства в БАН е такъв, че парите първо отиват за издръжката на институтите, а накрая – за оперативната дейност.

"Тези неща достигнаха върха си, тъй като средствата, които получи НИМХ за възнаграждения, са абсолютно същите като на един чисто научен институт. Дори нямаше средства за нощния труд на хората. При нас, за да работим 24 часа, 220 души са на денонощен режим на работа. Дори за тези хора нямаше средства, поради което се наложи да прехвърлим част от средствата, които са за издръжка, към хората, и останахме без средства за комуникации, електроенергия, консумативи…", каза ученият.

Той допълни, че ако НИМХ излезе от БАН и отиде в МОН, институтът ще получава средства директно от държавата и ще избегне ситуация, в която държавата казва: "Ние дадохме достатъчно пари на БАН, оправяйте се там".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• бан
• НИМХ
• синоптици
• изследвания
• Христо Брънзов