Антисемитизмът е с дълга история - известни са фактите за съдбата на българските евреи от приемането на Закона за защита на нацията през 1941 г. до обезсилването му през 1944 г. В опитите за осуетяване депортирането на евреи в концлагерите в Германия, около 25 000 евреи са разселени в провинцията. Така през юни 1944 г. евреи се озовават и в Разград, разказа за БТА Дарина Колева, главен експерт в Държавния архив в лудогорския град.

Тя посочи, че в протокол на Градския общински съвет от 24 юни 1944 г. се посочва, че в Разград са въдворени от Комисията по еврейските въпроси 1500 души евреи. Списъците с имената и адресите на интернираните в града евреи са запазени във фонда на община Разград.

Според запазените документи става ясно, че с пристигането на евреите в града обстановката се променя. В пресата се появява заповедта на началника на гарнизона за забрана за посещение на определени улици и заведения в града от евреи, обяснява експертът. По думите й обаче прогерманските настроения през този период, особено сред младежите, са много силни.

В началото на 1944 г. градът е посетен от немските учени проф. д-р Херберт Дуда, който изнася редица сказки. Лекциите му са изнесени на български език, което е високо оценено от гражданите. Д-р Гизела Улрих говори на тема "Немският дворцов епос през средновековието", д-р Науман представя немските композитори Бетовен, Вагнер, Шуберт. През март 1944 година е организиран курс за "Приятели на "Бранник", посетен от 800 ученици от града, разказва Дарина Колева.

Тя отбелязва, че създалите се настроения обхващат все повече слоеве. Дори читалище "Развитие" - Разград, което през цялото си съществуване е било демократична и прогресивна институция, изпълнява заповедите на началника на Разградския гарнизон "съгласно закона и духа на времето" за забрана на достъпа на евреи до библиотеката на читалището, до киното и въобще за изключването им от тази институция.

Въпреки тези щрихи от обстановката в Разград, като цяло населението радушно приема евреите, казва експертът. За жените е намерена работа в малка фабрика за чорапи. Според запазените документи в архива става ясно, че зад евреите в Разград застава Георги Рашков, депутат, крупен индустриалец.

Благодарение на влиянието си той успява да спаси няколко евреи от изпращането им в концентрационни лагери на принудителен труд. Сред тях е Моско Бакиш, брат на Хаим Бакиш, прочут през тези години фабрикант на гумени изделия в София. Моско Бакиш е интерниран в Свищов, но благодарение на застъпничеството на Рашков е освободен. Разградчанинът взема под свое покровителство също изселената в Разград сестра на Хаим Бакиш, Естер Таджер и през цялото време на пребиваването й има грижата да облекчи положението й. Помага и на Ребека Арие, също изселена в Разград, както и на Лазар Герон, който е трябвало да работи принудително на дигата до Никопол, обяснява Дарина Колева пред БТА.

По думите на експерта впоследствие спасените от Георги Рашков евреи застават в негова защита, което е видно от документите на втори състав на Народния съд, заседавал в София по дело номер 2 за редица лица, сред които и бившият народен представител и индустриалец от Разград. Показанията на Лазар Давид Герон осветляват дейността на Рашков през тези години. Той се обръща към народния обвинител: "ако Георги Рашков не се бе застъпил за нас, ние заедно с 15 еврейски семейства, трябваше да се върнем тук, при развалините, които ни очакваха след бомбардировките".

В защита на Рашков Лазар Герон отбелязва още, че добрите си чувства към евреите разградчанинът обръща в дела, които "ще останат да живеят в моето сърце и в сърцата на много евреи", разказва Колева. По думите й разградчанинът помага и на хора, свързани с фирми, с които е имал делови отношения в съдружието на търговците - износители, като ги спасява от концлагер. Той не се поддава на масовите настроения през тези години и отсяда в дома на Хаим Бакиш в София, въпреки надписа "Еврейско жилище", допълва Колева.

Тя пояснява, че на процеса срещу Георги Рашков евреите, софийски жители - Майер Леви, Буко Меламед, А. Ешкенази и др. застават в подкрепа на своя благодетел. Те представят декларация, в която посочват: "благодарение на неговото застъпничество ние, евреите в Разград, бяхме поставени във всяко направление по-добре от нашите събратя в другите градове и селища". За тези събития в защитата си пред Народния съд Рашков скромно отбелязва: "Помагал съм на евреите, когато са били интернирани в Разград - Хаим Бакиш, Герон и др.". Той е осъден от Народния съд, лежи в Шуменския затвор. По-късно е помилван, умира в Разград през 1962 г., разказва Дарина Колева.

Според експерта бързият развой на събитията след септември 1944 г. води до нови промени. Запазени в архива свидетелства за издаване на задгранични паспорти сочат, че след войната евреите от Разград масово се изселват за Палестина. В града остават само няколко семейства, които впоследствие също го напускат, отбелязва Колева. Тя посочва, че Разград е район с интензивни междуетнически връзки и отношения, но същевременно не е типичният пример за град с компактно еврейско население.

Най-много евреи в града има в края на 19-и век, като през 1889 г. броят им е 279, през 1893 г. - 268 и през 1897 г. - 271. С годините техният брой намалява. Данните сочат, че през 1934 г. в града живеят 77 евреи, а през 1944 г. в сведения до Комисията по еврейските въпроси е посочено, че те са 69. Въпреки че от демографска гледна точка броят на евреите в града не е голям, те имат своя принос в обществения живот на Разград в области като медицината, музиката и спорта, обобщава Дарина Колева.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• антисемитизъм
• евреи
• Разград
• 1944