Снимка: 24 часа

"Тук, на тази сватба, виждам повече познати лица, отколкото в Мейдстоун", казва англичанинът Тим Чембърс. 52-годишният фермер е работодател на 350 души от доспатското село Бръщен и на практика е най-големият работодател в общината. Във фермата му близо до Мейдстоун, Югоизточна Англия, на площ от 4000 декара се произвеждат малини, къпини и червенолистно цвекло - рубарб.

Тим, синовете му, баща му и цялата фамилия работят наред с нашенци във фермата "Оукдън фарм" край Мейдстоун на 50 км от центъра на Лондон.

"Всеки от нас се връща на сезон най-малко с 5-6 хил. спестени паунда. Досега никой за нищо не е излъган", хвалят се гурбетчиите от Родопите. По-голямата част от тях работят за 4-5 месеца, но пред всеки има възможност за целогодишна заетост, пише "24 часа".

Бръщенци предпочитат спестените пари да влагат в ремонт на къщите си в селото, а не като от други села да купуват апартаменти в големи градове на България.

"Прави ремонт за четвърти път. Хубави плочки ги изкърти, за да слага нови. У тях е като палат", разказва възрастна жена за един от първите гурбетчии. Местните нямат навик и да се местят другаде. Училището им например е защитено, но скоро няма да има нужда от този статут, тъй като има достатъчен брой малки деца. Селото е едно от малкото в района, които не се обезлюдяват.

Чембърс е чул за първи път за Бръщен и въобще за България преди 16 години. Тогава като студент по линия на международните бригади във фермата му попада Салих Ходжов. Преди българина в стопанството работят 35 души персонал. Сега освен 350 човека от Бръщен при Чембърс има над 750 българи и близо 200 румънци.

Ходжов, който си допаднал с англичанина, в началото започнал да кани предимно свои съселяни, които живеят в Англия - бил убеден, че са много работливи.

"Много хора искаха да дойде, но нямаше как да се открие работа за всеки и веднага, стана постепенно във времето", казва Салих Ходжов, настоящ мениджър във фермата. Работната ръка в родното му село вече е свършила и набира кандидати от съседните, за които има гаранции, че са сериозни и работливи.

Ходжов не сколасал да завърши, за да може да работи в началото във фермата. Междувременно се оженил за българка и сега има две деца. Купил си къща, а децата му са в Мейдстоун, който има около 140 хил. души население.

В Бръщен изчисляват, че преди да тръгнат към Англия, селото им е било сред най-бедните в областта, а сега се смята за най-богатото. Област Чеч, където попада Бръщен, обхваща около 60 български и гръцки села. Преди да започнат да ходят на гурбет в чужбина, местните се препитавали предимно с отглеждане на тютюн, тъй като в селото с 1000 души население всички цехове били закрити.

Бръщенци първо хукват на гурбет към Гърция - легално, или нелегално през браздата, която минава на километър-два от селото. Повечето работели на полето или тютюневите ниви в южната съседка, но често се връщали разочаровани, тъй като гръцките работодатели ги лъжели в заплащането.

В момента на юг поемат едва 4-5 човека. И в други европейски държави има много малки общности от гурбетчии, тъй като всички предпочитат да отидат край Лондон.

Работниците във фермата на Тим живеят в модерни каравани с баня, тоалетна и локално отопление с газ.

"В селището има невероятна дисциплина. Има отговорник за караваните и след като заключиш и отидеш на работа, той минава и проверява дали е чисто и подредено. Абсолютно забранено е да се пуши", обясняват гурбетчии.

Имало няколко селища от каравани. Българите били много единни и сплотени. В селищата се организирали празници и рождени дни. Имат си фейсбук група за бързи новини.

Преди време млад мъж от Северна България дошъл на работа, но седмица след това изпаднал в депресия и решил да се хвърли под влака. Умрял под железата. Малко били хората, които го познавали, но за кратко събрали дарения тялото му да бъде транспортирано в родината, тъй като родителите му нямали финансова възможност за това.

"Идвах преди 11 години в България и, разбира се, в Бръщен. Промяната е видима - по-хубави къщи и по-хубави пътища, но не се дължи на мен, а на хората, защото са работливи и почтени. Същия успех биха имали навсякъде в Европа", казва Чембърс.

Фермерът познава голяма част от работниците си и се обръща към тях по име.

"Хората от това село знаят как да работят. Те разбират, че работата не е само в първите 10 минути, а в останалото време да мислиш как да си прекараш уикенда. Това е проблемът и с хората в Англия, че когато работят, не са концентрирани, а мислят какво ще правят, след като свършат работа", обяснява той.

От Бръщен до Мейдстоун: Британецът Тим – работодател в Родопите

Чембърс бе в родопското село на сватба на дъщерята на един от мениджърите си - Шукри Чолаков. Бащата на булката поканил в ученическия стол на Доспат над 800 души .

"Игра хоро с нас, държа се скромно, сякаш е един от нас и по нищо не личеше, че е милионер", коментираха сватбари.

Чужденецът хапнал от менюто за всички - четири кюфтета, салати от пресни зеленчуци, варени картофи и зеле и торта за десерт. Пил и българска ракия като всички.

"Сватбата тук е повече социален момент, събира се цялото село. В Англия е предимно семейна традиция, където само семейството се събира и празнува. Ние по принцип сядаме и се храним, след това танцуваме. А тук се храните, танцувате, после пак се храните и отново танцувате. Английските сватби са подредени. Тук всичко е свободно", удивява се Чембърс.

Сватбите тук са като общоселски събор, като панаир, като празник за всички. Не трябва да си поканен - просто отиваш, обобщава англичанинът.

"Сватба под 600 човека не е сватба", казват в доспатското село. Тъй като в Бръщен не съществува помещение, където да се правят, се преместили в ученическия стол на гимназията в Доспат.

Сватби вдигат основно гурбетчии, защото други млади просто няма. До момента са минали три, а предстоят още четири. Само една от тях е била на площада в селото. Допреди години в Бръщен бе традиция всички, които планират да вдигат сватби, да сковат дървен хангар от ритловици и бичмета и да го покрият с найлон, който да ги пази при евентуален дъжд. Разходите се поделяха между бъдещите младоженци. Тъй като гурбетчиите се връщат в късна есен, сватбите в хангара се правят през следващите месеци, т.е. седмици преди младоженците да идат на гурбет.

Сватбар в палатка от найлон в Бръщен бе и почетният председател на ДПС Ахмед Доган с бившия вицепремиер Емел Етем, които жениха бившия кмет на селото Красимир Пехливанов, издигнат от тяхната партия.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase