Резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов при откриването на кръгла маса на тема „Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество”. 

Във форума участваха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации.

Министър Пенов отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, в т.ч. история и цивилизации, не се предлагат никакви промени, каза министър Пенов. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание). Най- честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг. 

Той припомни, че в началото на тази година българският парламент прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, бяха допълнени целите, които образованието трябва да постига, обхватът на безплатните учебници бе разширен от І до ХІІ клас включително.

Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно - "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност - и новото допълнение - българското национално самосъзнание", обърна се  министърът към участниците във форума.

Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС. Министър Пенов изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми, подчерта той.

Проф. Пенов посочи, че едновременно с въвеждането на STEM обучение, трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.

"Лично аз направих опит - зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет", каза проф. Пенов.  Той обаче допълни, че така възниква въпросът това ли е източникът на познание или учебникът.

"През тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание", съобщи  Пенов. Това са "Неразказаните истории на българите" и "Български образователни маршрути". За първата няма яснота какво ще представлява, а по втората от пресецентъра на МОН посочват, че по нея ученици ще могат да посещават музеи, изложби, галерии. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Стела Стоянова

• образование
• Румен Радев
• Сашо Пенов