Три от специалностите на Висшето училище по телекомуникации и пощи – „Телемедицина”, „Софтуерно проектиране в медицината” и „Комуникационни системи за организация на въздушния транспорт” бяха отличени от Българската асоциация за информационни технологии като безспорни образователни иновации през 2022 година.

Приносът на Висшето училище по телекомуникации и пощи към българското образователно и ИТ пространство е оценен от престижното жури на Българската асоциация за информационни технологии, както заради интердисциплинарната подготовка, която получават инженерите, които завършват тези специалности, така и заради визионерството на университета да въведе за първи път в България обучение по професии на бъдещето.

Трите бакалавърски специалности – флагмани не само на Висшето училище по телекомуникации и пощи, но и на българското интердисциплинарно висше образование, са резултат от успешна академична колаборация между няколко български университета, казва ректорът проф. д-р Миглена Темелкова. Специалността „Софтуерно проектиране в медицината” е разработена в партньорство с Медицински университет – Пловдив. Специалността „Телемедицина” е плод на съвместни усилия с Медицински университет – Плевен, а специалността „Комуникационни системи за организация на въздушното движение” е създадена заедно с Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски”. Те успяха в оспорвана надпревара да преодолеят конкуренцията на десетки средни и висши училища и компании, предлагащи образователни продукти.

Принадената стойност на трите бакалавърски специалности на Висшето училище по телекомуникации и пощи е в развитието не само на пазара на труда у нас, но и на целия ИТ сегмент, казва проф. Темелкова и пояснява, че иновативният образователен подход, приложен за първи път в България в тези три образователни продукта е, както съчетаването на знания, умения и компетенции от различни научни области в една специалност, така и баланса между теория и практика, осигурен от реалното присъствие на бизнес партньорите на университета в обучението.

Чистият инженер се търси все по-малко вече на пазара на труда, категорични са от ИТ-индустрията. Фирмите искат кадри с мултидисциплинарна подготовка, тъй като днес само ИТ-познания не стигат. Потребни са ИТ-инженери, но със знания в областта на авиацията, медицината, химията, строителството, икономиката, дори правото, литературата и историята. Точно на тази потребност на бизнеса е отговорило и Висшето училище по телекомуникации и пощи, създавайки бакалавърските си специалности „Телемедицина”, „Софтуерно проектиране в медицината” и „Комуникационни системи за организация на въздушното движение”.

„Бизнесът обаче също участва в обучението по иновативните специалности, тъй като без него бъдещите инженери няма да имат практическите умения.”, споделя проф. Темелкова и допълва, че една четвърт от дисциплините в тези специалности са поверени на експерти от практиката от най-големите компании – лидери в съответния бранш. Така партньори в обучението и осигуряващи практики са компании като Сименс, която сред най-големите вносители на медицинска техника у нас.

Във Висшето училище по телекомуникации и пощи приемат наградата като признание за усилията на университета за реформиране на българското висше образование чрез създаването за първи път на адекватни на изискванията на икономиката инженерни специалисти. Същевременно това е и признание за ректора на университета проф. д-р Миглена Темелкова, която успя за по-малко от 4 години да превърне Висшето училище по телекомуникации и пощи в иновативен бутиков държавен образователен оазис и да направи специалностите му най-търсени от кандидат студентите в България.

Ето цялото интервю:

Проф. Темелкова, защо са потребни инженери в медицината и авиацията?

Навлизането на технологиите във всички сфери на живота ни, води до огромната потребност да притежаваме фундаментални знания в областта на информационните технологии, програмирането, боравенето с големи масиви от данни, роботиката. В живота ни все по-осезаемо навлизат смарт технологиите, смарт сградите, смарт управлението на процесите, смарт материите, смарт автомобилите… Това означава едно – инженерството ще заема все по-важно място в съвременния живот, а инженерните знания, умения и компетенции ще са потребни на всеки икономически сектор.

Развитието на микро и нано електрониката, на нанотехнологиите, на биотехнологиите, фотониката, адитивните материали и производство, базирани на информационно-технологични системи, интернет на нещата, блокчейн, облачни технологии наложи през последните години кореното преосмисляне на специалностите, предлагани във висшите училища в глобален аспект. В редица държави отдавна се предлагат на образователния пазар специалности, интегриращи знания, умения и компетенции от различни, дори изглеждащи на пръв поглед несъвместими, научни области. В България, ние заедно с медицинските университети в Пловдив и Плевен и с Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия първи започнахме да прокарваме идеята за развитието на подобни интердисциплинарни образователни продукти.

Мотивацията ни произтичаше от факта, че днес в болниците, поликлиниките и специализираните лекарски кабинети, на летищата и авиобазите, липсват компетентните инженерни кадри, които да поддържат и обезпечават нормалната работа на апаратурата, с която се борави. Все по-често се оказва, че това е техника, която улеснява медиците, подпомага ги в точната диагностика, дава прецизна картина на ситуацията на пациента или апаратура, улесняваща въздушния трафик, неговото регулиране и безопасно обезпечаване. Също толкова често и лекарите, и авиаторите, са принудени сами да търсят решения при възникнали проблеми с техниката, с която работят. Оказа се, че не само в България, но и на Балканския полуостров ги няма специалистите, които познават медицинската или авио апаратура от инженерна гледна точка, могат да я ремонтират, пренастройват, програмират… Днес гладът за лекари е съпътстван и от глад за инженери с компетентност в областта на медицинската техника и апаратура. Липсата на пилоти не е толкова осезаема, колокото е осезаем недостига на инженерни кадри за поддръжка, настройка и обезпечаване от софтуерна гледна точка на авиотехниката и апаратите. Точно водени от тези мотиви, решихме да създадем тези три уникални за Балканите, а и за Европа инженерни бакалавърски програми.

Какви са най-новите тенденции в медицинската апаратура и с кои инженерни области са обвързани?

Днес медицината не може без изкуствените стави и органи, не може без високите технологии, благодарение на които се извършват безкръвни операции, свръх точни изследвания, прецизна диагностика… Тези на пръв поглед вече нормални неща в съвременната медицина изискват обаче не само наличието на лекари в здравните заведения, но и на високо подготвени инженери. Роботиката, чрез която се извършват изследвания, операции, диагностика, 3Д сканиране и мониторинг е неразделна част от съвременната диагностика и лечение. Новите адитивни материали, умните материи, 3Д принтирането, адитивните технологии са предпоставката за фундаменталната промяна на здравеопазването. Нанотехнологиите все по-често допринасят за предотвратяване на разпространението на различни болести и способстват точното диагностициране и лечение на много по-ранен етап. Всичко това обаче в съвременните условия е немислимо без знания в областта на информационните технологии и програмирането.

Така съвременната медицина няма шанс да се развива без инженерна поддръжка, без инженерни кадри, които да познават спецификата, както на съвременното инженерство, така и на съвременната медицина. Днес са ни потребни инженери от нов тип – такива, които имат не само инженерни познания, но и знания от други фундаментални научни области – медицина, архитектура, земеделие, животновъдство, икономика и т.н.

Какво най-общо включват хибридните специалности „Телемедицина", „Софтуерно проектиране в медицината" и „Комуникационни системи за организация на въздушното движение"?

Трите специалности са уникални не само за България, не само за Балканите, но и за Европа. Те включват равно участие на висшите училища – партньори и интегрират както фундаментални знания в областта на медицината и авиацията, така и специфични инженерни умения и компетентности в областта на информационните технологии, програмирането, изкуствения интелект, събирането и обработката на големи обеми от данни, блокчейн и облачните технологии…

Ако обърнете внимание на наименованията на трите специалности няма как да не видите, че те ще подготвят най-потребните на съвременната медицина и авиация инженерни кадри – такива, които ще поддържат (администрират) техниката, такива, които ще програмират работата на апаратурата и ще задават различните й опции и режими за работа. Това са инженери, които ще обезпечават диагностицирането, лечението и оперирането от разстояние и инженери, които ще подпомагат безопасното и устойчиво възушно движение. Така ще покрием потребностите на целия медицински и авиационен сектор от инженерни кадри и ще дадем реални възможности на медиците да лекуват качествено, базирали диагнозата си върху добре работещи, прецизно програмирани и телеосигурени технологии, апарати, машини, иновации, а на авиацията да изпълнява безрисково и в условията на сигурност планираните или извънплановите си граждански и военни полети.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Красимир Ангелов