Снимка: БГНЕС

В България функционират цели "фабрики" за създаване на научни трудове, които се правят на конвейер, преписват се и това беше лоша практика в много университети. Това каза в интервю за БНР доц. Петър Николов, политолог и бивш заместник-министър на образованието с ресор "Висше образование".

Още по темата
По думите му има различни класации, които ни поставят на първо място по брой на плагиатствани научни трудове. Тази практика е ограничена в последните години благодарение на промените в Закона за развитието на научния състав.

Дълго време в България практически не беше регламентиран начинът, по който академичната общност да наказва плагиатството, отбеляза Петър Николов. Той си спомня, че при въвеждането на регламента през 2018 г. е имало "много тежка съпротива".

Има много случаи, в които комисията оневинява проверявани за плагиатство, уточни доц. Николов. Наказания са налагани в случаите на фрапантно преписване.

Според него никога не е ставало въпрос за лов на вещици и винаги, когато нещата са били "на кантар", е вземано решение в полза на атакуваната страна.

"Има много варианти да плагиатствате, без засегнатата страна да подаде жалба срещу вас. Може да плагиатствате от човек, който не е в България, въобще няма достъп до вашите текстове, не чете на български език. Може да плагиатствате от човек, който е незаинтересован да повдигне въпроса, може да плагиатствате от зависим от вас човек. Може да плагиатствате от човек, който е починал преди 1000 години, може от Аристотел и Платон да плагиатствате", коментира Петър Николов пред БНР.

Той е категоричен, че в случай на плагиатство е засегната цялата научна общност. Законът е въвел точно регламент, по който представител на академичната общност да може да сезира Комисията по академична етика.

Колкото и неприятни да са случаи като този на Даниела Везиева и Петър Илиев, те са част от процеса на изчистване на образа на България, смята Николов. По думите му когато има наказани, ще има все по-малко подобни случаи.

"Моят опит показва, че досега не е имало човек, упрекнат в плагиатство, който да излезе и да каже, че е виновен и това не е поръчково", подчерта доц. Петър Николов.

Коментари Напиши коментар

29

Един дЕдо от БАН

преди 5 месеца

написа дисертацията на дъщеря си.И тя работеше в БАН, но в друг институт.Пишеше й и статиите.Накрая тази 60-годишна мома публикува от свое име няколко книжлета,в които личеше начинът на изразяване на баща й.Той беше вече почти ослепял,което означава, че книжлетата са написани от него по-рано.Никой не попречи на гла.мавата му щерка да стане доцент.Проблемът беше само един -на обсъжданията на "нейните" научни трудове тя не можеше да отговори на нито един въпрос. Оправдаваше се, че била стеснителна

28

Продълж. на 26

преди 5 месеца

..... ще получиш високи оценки на писмените разработки, които си изпратил и които са написани от някой друг или пък си ги свалил готови от интернет. Представяш и написани по поръчка курсова и дипломна работа и ето те висшист! Шапка на тояга!

27

Анонимен

преди 5 месеца

Философията не е лъжа наука. Чрез нея се разбират и най-сложните изречения и най-незнайното. Помага ти да мислиш много задълбочено, да вярваш в неща, които мислиш, че не съществуват.