Снимка: БГНЕС

Новите висшисти вземат с 500 лв. повече от колегите си преди 6 години. Това показва новото, десето поред издание на рейтинговата система на висшите училища в България, което бе представено днес.

Средният осигурителен доход на завършилите висше образование нараства, достигайки до 1373 лв. през 2020 г. при нива от 1297 лв. през миналата година и от едва 867 лв. през 2014 г., пише "24 часа".

Делът на завършилите, които не се осигуряват спада до близо 19% през 2020 г. За сравнение неосигурените през 2014 година са били 25%. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51% през 2020 година, като през 2014 г. този показател е бил под 46%. При работещите магистри през 2020 година този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%.

Има устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването, въпреки общото намаляване на броя на студентите в страната. През последните 7 години броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6 000 през 2013 година до близо 12 500 през 2020 година. Увеличението се дължи, както на нарасналия брой на чуждестранните студенти (които са 56% от всички студенти по медицина у нас), така и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти в това професионално направление.

Общо във всички направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително и в направленията "Стоматология", "Фармация", "Здравни грижи" и "Обществено здраве" през 2020 година се обучават над 28 000 студенти, представляващи близо 13% от всички студенти в страната. За сравнение, през 2013 г. в тези професионални направления са се обучавали малко над 19 000 студенти, представляващи едва 7% от студентите в страната.

Увеличаването на броя на студентите в направленията, подготвящи кадри за здравеопазването, е част от трайна тенденция на рационализиране на структурата на българското висше образование и нейното доближаване до потребностите на пазара на труда.

Има и тенденция за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища, за нарастване на дела на чуждестранните студенти в страната, както и за увеличаване на дела на завършилите, които имат принос към осигурителната система на страната и се реализират на позиции, изискващи висше образование.

Делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 2,8% през 2020 година при ниво от 2,2% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам. В началните етапи на пандемията през 2020 година останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват. Цитираните данни за реализацията на завършилите са взети към края на февруари 2020 година с цел да се избегне ефектът от административно наложените ограничителни мерки върху определени сектори на икономиката в условията на пандемията от COVID-19.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело". Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление "Теория и управление на образованието". Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите „Туризъм“ (21%).

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Металургия" и "Комуникационна и компютърна техника". За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в СУ "Св. Климент Охридски".

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията "Медицина" (5,56), "Фармация" (5,50), "Стоматология" (5,49), "Математика" (5,40) и "Филология" (5,22). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направление "Животновъдство" (4,24). Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 4,96.

Рейтинговата система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление. В множество професионални направление, сред които и едни от най-масовите – Икономика, Администрация и управление, Комуникационна и компютърна техника и Информатика и компютърни науки – разликите по тези показатели между завършилите различните висши училища често достигат два пъти, а в някои случаи и повече. Значително по-малки разлики в данните за реализацията на завършилите в зависимост от конкретното висше училище се наблюдават в професионалните направления, подготвящи кадри основно за отбраната, образованието и здравеопазването. Сред тях са направленията "Медицина", "Фармация", "Стоматология", "Здравни грижи", "Педагогика", "Педагогика на обучението по …", "Военно дело" и др.. При тях показателите за реализация на завършилите едно и също направление имат сходни стойности, независимо от завършеното конкретно висше училище.

В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2020 година СУ "Климент Охридски" се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 професионални направления – от частни висши училища.

Петте най-масови професионални направления през 2020 година са "Икономика" с 30 916 действащи студенти, "Педагогика" (15 388), "Администрация и управление" (13 373), "Медицина" (12 434) и "Комуникационна и компютърна техника" (8 316). За първи път в Рейтинговата система направление "Право" със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7 място, включително и след направление "Информатика и компютърни науки", в което се обучават 7913 действащи студенти.

През 2020 година професионално направление "Педагогика" измества "Администрация и управление" като второто най-масово професионално направление в страната.

През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ "Климент Охридски" – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти.

В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалното напрпавление "Театрално и филмово изкуство" - над 69%.

Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до близо 8% от действащите студенти през 2020 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (56%), „Стоматология“ (42%) и „Ветеринарна медицина“ (33%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10%. Това са „Фармация“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (11%).

През 2020 година Рейтинговата система за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Данните показват, че 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 година са се обучавали близо 3400 студенти.

Коментари Напиши коментар

115

...except me...

преди 11 месеца

Аз през 2015г. започнах с 480 лв. Имах предложение за 1000 в кол център, но добре, че не отидох, щях да затъпея и имаше дрес код.

114

Анонимен

преди 11 месеца

Спред справка на МинФин 136 000 получават между 2000 и 3000 лв90 000 получават между 3000 и 6000над 6000 получават само 40 000 човека.като ви чета какви пари получавате всички тук, то излиза че справката на МинФин е за друга страна, или всички си получавате парите под масата. Имайте предвид, че в тези 40 000 влизат всички от топ мениджмънта на кмпании и висшата държавна номенклатура. така че хайде по леко с изхвърлянията за секретарки с по 3500 лева.

113

до 110 до 111

преди 11 месеца

20000 молби в LinkedIn и познай. кой избраха. Само един който е роднина на шефа/