Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Децата, които растат в среда на ниско образовани родители, а езикът, който говорят в семейството не е български, най-често отпадат поради отсъствия, проблеми с училището, семейни и други причини. В повечето случаи на входа на първи клас тези деца са натрупали значителни дефицити, които не могат да се компенсират от училищата, и в етапа на V – VI клас отпадат от системата на училищното образование. Това е записано в мотивите на поправката в Закона за предучилищното и училищното образование, с която в обхвата на системата ще бъдат обхванати 4-годишните.

Още по темата

Общините ще имат на разположение две години за въвеждане на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст. Така че малчуганите на тази възраст трябва да са в детската градини или в училище задължително през учебната 2022/2023 г.

От 2014 г. насам в България процентът на участие за деца на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст намалява. Последните налични данни за 2014 г. оказват равнище на записване от 83,9 %, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 95,4 %.

Въпреки усилията на просветното министерство, преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем.

През 2018 г. децата, които са отпаднали от училище е 12,7 %, което все още надвишава националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ от 11 % и средната стойност за ЕС от 10,6 %, посочва в мотивите си МОН.

Неравностойното социално-икономическо положение все още е ключов фактор за ниското равнище на умения и ниските образователни резултати в контекста на значителни несъответствия между търсените и предлаганите умения, както и техният недостиг.

Въпреки че се изпълняват редица мерки за подобряване на качеството и равенството в образователния подход, съществуващите данни показват, че са налице важни пропуски в придобиването на основни и цифрови умения.

В данните от PISA за 2015 г. се посочва, че около 40% от подрастващите в България не притежават основни компетентности в областта на четенето, математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60 % сред учениците в неравностойно положение.

За да се реши проблемът от МОН предлагат политики, насочени към въвеждане на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст, подпомагане чрез държавния бюджет на заплащането на дължими от родителите такси за ползване на детски градини и установяването на контрол върху дейността на настоятелствата към образователните институции.

Обхващането в детска градина на 4 години е изключително важно за езиковото, когнитивното, емоционалното и социалното развитие на детето. В същото време това дава възможност на родителите да са по-активни на пазара на труда, смятат от просветното министерство.

С предлаганите промени се цели да се улесни достъпът до образование, да се преодолеят неравенствата, да се насърчи приобщаването и да се предотврати социалното изключване, а впоследствие и отпадането на деца. Като се осигури подкрепа за преодоляване на обучителните затруднения чрез ранно идентифициране на потребностите, да се предотврати натрупването на дефицити и да спомогне за повишаване грамотността и за придобиването на умения и нагласи за учене през целия живот.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase