Около 800 000 души бяха убити при геноцида в Руанда през 1994 г. Наказателното преследване от международен трибунал помогна за създаване на известно усещане за справедливост и ограничаване на отричането на геноцида, но ще бъде ли това достатъчно?
"Никога вече", обеща международната общност след края на Холокоста през 1945 г. И все пак оттогава има много случаи на геноцид, включително в Руанда, която тази седмица отбелязва 25 години от избиването на около 800 000 души, предимно тутси, извършено от хора от народността хуту, пише ДПА.
Откакто през Втората световна война бяха избити шест милиона евреи, многократно са извършвани масови убийства - в Камбоджа, Босна и на други места, при които ООН и други международни играчи често се намесват със закъснение. А някои експерти казват, че продължават да се извършват геноциди, посочвайки язидите в Ирак и рохингите в Мианма.
"Да, обещанието за "никога вече" не се спазва", казва директорът на програмата за изследване на геноцидите към Йейлския университет Дейвид Саймън.
"Има хора и движения, които се опитват да спазват това обещание, въпреки че други - много на брой, следват пътища, които изглеждат в разрез с него", отбелязва той.
Макар предотвратяването на геноцид методично да се проваля, се правят стъпки в посока на търсенето на отговорност от виновниците - подкрепяните от ООН съдилища за Камбоджа, Босна и Руанда се опитват да предоставят някакъв вид справедливост на оцелелите.
Те са критикувани заради оскъдните им бюджети и бавните процедури - в Камбоджа един от доста възрастните главни подсъдими от червените кхмери, Йенг Сари, умря преди края на дългия съдебен процес срещу него, но Саймън все пак мисли, че подобни трибунали са жизненоважни.
"Те помагат да се . . . документира какво е станало в даден случай", казва той. "Което е важна профилактика срещу бъдещо отричане."
От създаването си през 1995 г. Международният наказателен трибунал за Руанда е осъдил 62 души за участие в геноцида, включително политици, военни служители и религиозни и медийни фигури.
Съдът се намира в Танзания, а Апелативната камара - в Хага, има също офиси в Кигали. Той постанови последната си присъда през 2012 г., но все още има дела, които се обжалват при Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали (МОМНТ) на ООН.
Началникът на канцеларията на Прокурорската служба към МОМНТ Кевин Хюз казва, че трибуналът има важно значение за ограничаване на отричането на геноцида.
"Ние доказахме извън всякакво основателно съмнение фактите на геноцида, включително това, че той е бил резултат от пропаганда и омраза, лишила жертвите от човешки черти, и че после е бил осъществен от висши политически и военни лидери, възнамерявали да унищожат групата тутси и да убият техните умерени противници хуту", казва той.
Издирването на извършителите на престъпления срещу човечеството в източноафриканската държава преди 25 години също така все още продължава.
"Много извършители избягаха от Руанда непосредствено след геноцида . . . някои все още успяват да избегнат правосъдието", казва Хюз.
Най-важната отговорност на МОМНТ е откриването, арестуването и изправянето пред съда на останали осем бегълци, които са обвинени от съда, но се укриват, добавя той.
Съдът разчита на националните правителства да му помогнат в издирването на извършителите на геноцида, обяснява той. Наскоро Германия екстрадира заподозрян, за да бъде съден в Руанда.
Има също така наказателни преследвания срещу заподозрени руандийци в съдилища във Франция и Великобритания, "следователно това не е някакъв далечен въпрос, а е свързан също така с Европа и нейните ценности и с ангажимента да не се позволява на извършителите на масови зверства да намират убежище", казва Хюз.
След Холокоста Израел издирваше нацистки бегълци десетилетия наред, а някои продължават да бъдат откривани и днес. Когато войната в бивша Югославия приключи през 1995 г., много от главните извършители на геноцида в Сребреница успяха да се укрият в продължение на десетилетия въпреки мащабното издирване.
Един от тях - бившият босненски сръбски лидер Радован Караджич, получи в Хага увеличаване на присъдата си на доживотен затвор едва миналия месец.
"Арестуването и наказателното преследване на бегълците е от огромна важност за жертвите. За да продължат напред в своя живот, те имат нужда да видят, че се търси сметка на отговорните за тяхното страдание", казва Хюз.
Онорин Увабабией е била на осем години, когато е започнал геноцидът в Руанда - масово избиване, продължило малко повече от три месеца. Тя е единственият оцелял от своето семейство.
"Раните не могат да се излекуват, когато знаеш, че хората, избили любимите ти хора, са все още на свобода", казва тя пред ДПА в Кигали.
Самата Руанда е хвалена за своя напредък след 1994 г. - стабилност, помирение и икономически възход, което според мнозина се дължи на силното ръководство на Пол Кагаме.
Критиците обаче обвиняват президента, че потиска несъгласието.
"Наблягащата на сигурността държава на Кагаме - с нейните ограничения върху политическата опозиция, съвсем не е демократична, но това отразява виждането, че след геноцида може би има по-голяма нужда от сигурност, отколкото от свобода", казва Саймън.
Според него обаче подобни условия не би трябвало да стават постоянни, тъй като "в някакъв момент самата липса на свобода може да се превърне в източник на несигурност".
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар