"Не искам повече да съм в хора!”, заявило от нищото Детето. То било наясно, че семейството му не може да си позволи да плаща таксите за училището, но въпреки това било убедено, че трябва да напусне.

"Ще си помислим. И без това не можем да направим нищо до края на годината“, заявила майка му. Тя била бясна. Цените за "Свети Кевин" били астрономически, а образованието – чудесна възможност за сина им. Семейството не искало Детето да изпусне такава възможност, само защото се уморило от това да ходи на хор.

Но момчето не било единственото, което искало да напусне хора. Диригентът също искал да го изгони, защото забелязал, че Детето подгъва краищата на нотните листове, кашля докато пее, държи се "разрушително“, гласът му става все по-лош и по-лош.

Подобно на своя приятел Хориста, и Детето е преместено в друго католическо училище. Двете момчета, които прекарвали толкова много време заедно, вече почти не се виждали. Семействата им забелязват поне едно общо нещо между тях – и двамата вече не са същите деца, които така ентусиазирано започнали да учат в "Свети Кевин“.

Сега Мери живее сама. Толкова дълго се опитвала да спаси сина си, ала не успяла. Отишъл си преди нея, а тя трябвало да преживее факта, че ще готви вечеря за един. Години наред се чудила какво точно се е случило с детето й, докато не се появил неговият приятел Детето и не й разказал...

На 13 години Хориста пеел Алилуя, а на 14 вече бил здраво пристрастен към хероина. Спрял да говори с приятелите си. Затворил се в свой собствен свят. Мери трябвало да го води от клиника в клиника, без да разбира, защо детето й е в такова състояние. От време на време Хориста се сблъсквал със своя стар приятел от хора и след това казвал на майка си: "И на него му е трудно“, но това не означавало нищо за Мери.

Аферата между Хориста и наркотиците продължила 15 години. Той така и не си намерил работа, не изградил кариера. Живеел при майка си, която не можела да си обясни, защо още не го е "изритала". Отговорът бил прост – ако тя не се грижи за него, нямало кой друг.

Хориста умира през 2014 г. на 30 години. На всички свои близки тя казва, че е било катастрофа. Истината е, че мъжът си отива от свръхдоза хероин. Всичко, което е останало след него е профил във Facebook и снимка, на която не се усмихва.

В деня на погребението идва и Детето. Двамата с Мери се сближават и в следващите дни често се виждат. Говорят си за нещата от живота, а вече мъжът не пропуска да я прегърне и да я целуне по бузата.

Малко след кремацията, Мери получава обаждане от детектив, който споменава нещо за "сексуален тормоз“. Първоначално тя си мисли, че искат да "лепнат престъпление" на мъртвия й син. Ала полицаят задава още веднъж въпроса си - "Бил ли е синът ви жертва на сексуален тормоз?“

Мери остава стъписана. Хориста никога не й е споделял подобно нещо. Нито на баща си.

След обаждането при нея отива Детето. Тя го моли да й разкаже какво се е случило, ако това, разбира се, не го разстройва.

"Не, не... Питай ме“, отговаря Детето.

"Бил ли е синът ми жертва на сексуален тормоз?“, пита майката. Отговорът е положителен. Виновникът – Джордж Пел.

Мъжът й разказва всичко – как двамата с Хориста си играли в задната стая на катедралата, когато кардиналът влязъл. Дал им да пийнат, след това заключил вратата и ги принудил да правят орален секс с него. Толкова години обаче не проговорили, защото ги било срам от това, което им се е случило, макар и да не били виновни.

Детето все пак успяло да вземе живота си в ръце. Завършил университет, имал прекрасна жена до себе си, много приятели. След погребението на Хориста обаче се пречупил – дори семейството му се притеснило за него. Той не можел повече да държи това в себе си.

Благодарение на него Джордж Пел е арестуван. Проговаря пред медиите не защото има желание да говори по телевизията, а защото иска справедливост за себе си и своя приятел.

Детето помага на Мери да разбере какво се е случило със сина й. Защо от ентусиазирано момче в хора, той се е превърнал в наркоман на 14 години и така и не се отървал от вредния навик.

"Тези хора... те съсипват животи. - казва Мери през сълзи. - Не трябваше да загубя сина си така. Никой не заслужава подобно нещо. Това е нещо, с което трябва да живея и то ме убива малко по малко всеки ден.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• Ватикана
• сексуален тормоз
• детски хор
• католици
• Свети Патрик
• Джордж Пел
• кардинал Джордж Пел
• Свети Кевин