Конфликтът между Индия и Пакистан - две ядрени държави от Южна Азия, навлиза в гореща фаза, констатира "Комерсант".

Вестникът припомня вчерашния индийски въздушен удар по пакистански лагер на групировката "Джаиш е Мохамед", поела отговорност за февруарския атентат в Кашмир с 45 жертви. Исламабад нарече бомбардировките агресия и постави армията си в пълна бойна готовност - "мечът сега е на страната на Пакистан", пише изданието.

Според "Независимая газета" в пълна бойна готовност са и войските на Индия. Две членки на ядрения клуб отново са на ръба на войната, отбелязва всекидневникът.

Делхи изтъква, че неговата въздушна операция не е възмездие, отложено със седмица и половина, и че основната й цел е да предотврати нови терористични акции от територията на съседен Пакистан, посочва "Комерсант". Негови експерти свързват действията на Индия с наближаващите общи избори през април-май, които фактически ще станат референдум за доверие към премиера Нарендра Моди и неговата националистическа партия "Бхаратия джаната" (Индийска народна партия).

Пакистан отправи сигнали, че не може да става и дума за насрещни стъпки спрямо Индия, която настоява да се затворят лагерите на въоръжените групировки. Аналитици обаче отбелязват, че независимо от реалната заплаха в Азия пак да избухне голяма война радикалният сценарий може да бъде избегнат.

Избирателите очакват от премиера решителни действия за гарантиране на сигурността - "Моди не можеше да си позволи да седи със скръстени ръце", коментира ориенталистката Татяна Шаумян. Въпреки това "Моди избра не най-твърдия възможен отговор, което сочи, че плановете му не включват война с Пакистан", добавя тя.

Щом дойде на власт през 2014 г., Нарендра Моди веднага се опита да нормализира отношенията с Исламабад - този сценарий може отново да стане актуален, "след като се слегне прахта и поутихнат страховитите изявления от двете страни", смята индийският политолог Винай Шукла.

Индийските ВВС, нанесли удара, прекосиха демаркационната линия, разделяща Кашмир, за пръв път от 1971 г., когато приключи третата индийско-пакистанска война, посочва "РБК". Днешното изостряне обаче не бива да се сравнява със събитията, предшествали войните между двете държави, убеден е аналитикът Алексей Куприянов.

Всички индийско-пакистански войни са започвали с по-съществени инциденти, последната - с пакистански удари по индийски летища, напомня той. "Освен това сегашният индийски удар не бе насочен срещу пакистански военни, никой от тях не загина", казва експертът.

Според него Пакистан ще предприеме ответна ограничена въздушна атака или артилерийски обстрел и ескалацията ще приключи, защото "никой няма интерес от пълномащабна война".

Индийците разбират, че пакистанското правителство не контролира изцяло групировките на негова територия. Но ако атентатите в индийски Кашмир продължат, командването в Делхи може да съживи доктрината за "студен старт", предвиждаща превантивни удари по територията на Пакистан, разсъждава експертът по сигурността Владимир Сотников.

Индия и Пакистан не са обвързани с ангажименти по Договора за неразпространение на ядрените оръжия. По данни на авторитетната Федерация на американските учени от ноември 2018 г. Индия разполага с около 140 ядрени бойни глави, Пакистан - с близо 150. Според справочника "Милитари баланс" двете страни имат равен брой пускови установки - по около 60, както и ракети с малък и среден обсег, добавя "РБК", цитирана от БТА.

Пакистан ще отвърне на индийската атака със свой удар, но "доста ограничен" по мащаб, прогнозира пред "Известия" наблюдателят Алексей Куприянов.

"Най-вероятно двете страни все така ще си разменят удари със средна интензивност във формата, който тече сега. Може да зачестят терористичните атентати в двете посоки", казва той.

По думите му Пакистан няма да прибегне до ядрени оръжия, нито ще предприеме "сериозни военни операции с участието на сили, по-големи от батальон". "Тихата война" традиционно се води в Кашмир чрез малки атаки, чиито участници минават демаркационната линия. Тези нападения приключват най-често с 3 до 7 жертви - "и ако успеят, бойците се връщат обратно през границата", обяснява Куприянов.

Военновъздушните сили на Пакистан най-вероятно ще нанесат удар по военни обекти в Индия с приблизително същите сили и средства, каквито употреби Делхи за своята атака от вторник. Сиреч предстои равноценна размяна на удари; ще последват преговори с цел уреждане на появилите се противоречия, смята "Газета".

Вестникът обаче не изключва и "разширяване на граничния по същество конфликт до равнището на локална, после и по-голяма война с употреба само на обикновени оръжия".

Ако страните се въздържат от използване на ядрени оръжия, това ще е първият в историята открит въоръжен сблъсък между две ядрени държави, в който и двете са решили да не употребяват ядрени боеприпаси, допълва изданието.

"Газета" обаче не се съмнява, че както Индия, така и Пакистан имат планове за стратегически ядрени операции, предвиждащи взаимосвързани действия на въздушните, морските и сухопътните въоръжени сили. "С други думи, Индия и Пакистан отдавна са планирали евентуални удари с ядрените си сили, разпределили са обектите за поразяване" и ако задействат изцяло тези планове, може да бъдат ударени големи градове, предупреждава вестникът.

Сред възможните цели "Газета" посочва Мумбай с население над 20 милиона души - един от най-гъстонаселените мегаполиси в света. При ядрен удар по този град жертвите ще се броят с десетки милиони. Подобни обекти има и в Пакистан. Освен това при наземни ядрени експлозии във въздуха ще се вдигнат хиляди и хиляди тонове радиоактивни продукти от атомния разпад и вятърът ще ги разнесе из цяла Централна Азия, се казва в статията.

Всекидневникът допуска и друг вариант - страните да се ограничат с "демонстративни ядрени удари по пустинни райони в двете държави", а после, щом се убедят взаимно, че имат "най-решителни намерения", да минат към преговори.

"Теоретично впрочем събитията в този регион може да се развият толкова стремително, че всички прогнози - дори най-смелите, много да изостанат от непредсказуемия ход на нещата", допълва "Газета".
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• конфликт
• Пакистан
• Индия
• ядрени държави