Годината е 1838 г. - Едгар Алън По пуска на пазара първото издание на "Историята на Артър Гордън Пим". Сюжетът, типично за По, е мрачен, а това е единственият изцяло завършен роман на американеца.
Младият Артър Гордън Пим се оказва на китоловен кораб, където му се случват какви ли злополуки, върхът на които идва с разбиването на плавателния съд. Четирима мъже се озовават на спасителна лодка и са на ръба на отчаянието - храна почти няма. Те стигат до най-логичното за тях решение в този момент – да теглят клечки. Този, който изтегли късата моментално се превръща във вечеря.
Името на нещастника е Ричърд Паркър. Той не се съпротивлява. Оставя се на останалите мъже да го изядат, а те оцеляват благодарение на него още четири дни. Когато вече са на прага на силите си, а смъртта е надвиснала над главите им, спасението идва и мъжете са избавени. Романът продължава с пътешествието на Артър Гордън Пим към брега, ала не това е интересното в историята.
Не веднъж или два пъти, истинският живот е имитирал изкуството. Доказателството!
През 1884 малкият кораб "Миньонет" отплава от пристанището в Саунхемптън и се отправя към Сидни. На борда му се намират 4-ма мъже, а плавателният съд е оборудван с всичко необходимо, за да може да издържи на високите вълни и силните ветрове, характерни за открития океан. Но явно не е достатъчно добре подготвен – бурното море успява да го разбие на парчета, а четиримата мъже успяват да избягат от потъващия кораб, благодарение на спасителна лодка.
Проблемите за Том Дъдли, Едуин Стивънс, Едмънд Брукс и 17-годишният Ричърд Паркър тепърва започват. Времето минава. В средата на океана мъжете бързо губят надежда. Без вода и без храна вече 15 дни, волята им се пречупила. Първи се предал Паркър. Той протегнал ръце и започнал да пие от морската вода. Така подписал смъртната си присъда.
Тялото му веднага започнало да се тресе от последствията, идващи с глупавотото решение да пие солена вода на празен стомах. Това обаче било добре дошло за Дъдли, Стивънс и Брук. Том извадил ножа си и взел светкавично решението да превърне Ричърд Паркър, подобно на героят на Едгар Алън По, във вечеря. Първо помолил Бог за прошка, а след това се обърнал към 17-годишното момче с думите: "Времето ти дойде".
"Моето ли, сър?", попитал Паркър, осъзнавайки съдбата си. "Да, момчето ми", отговорил капитанът и пронизал сърцето му.
Мъжете оцеляват още четири дни на спасителната лодка, използвайки тялото на младежа за прехрана, а когато силите почти ги напускат – идва и спасението.
Обратно в Англия, мъжете са съдени за канибализъм. Наложена им е смъртна присъда, но за втори път се отървават от злощастния край. Тя бързо е отменена и Дъдли, Стивънс и Брукс прекарват едва 6 месеца в затвора, но остават в историята, като канибалите, чиято трагедия Едгар Алън По предсказва.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар