Д-р Василка Юрукова е един от лекторите, които можете да чуете днес на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg в Пловдив. 

 

 

При тръгване на детска ясла или градина всички родители се притесняват, че детето им ще започне да боледува много по-често. Но грижата за детето не се изчерпва само с даване на витамини или някой имуностимулант. Това не решава проблемът. Няма как детето да е здраво, ако не се погрижите емоционално да е спокойно, ако то не се храни здравословно и не спи достатъчно. Казвам на родителите на често боледуващите деца, че аз не мога да обещая, че детето няма изобщо да боледува в яслата, ако го лекувам с хомеопатия. Мога да обещая, че ако се храни здравословно и се лекува по този начин, няма да се стига до антибиотици или антибиотик може да се наложи да се използва веднъж на няколко години."

 

Хомеопатичното лечение се подбира индивидуално за всяко дете и цели да се лекува не просто конкретен симптом, а детето като цяло - неговите проблеми на ниво тяло, емоции и поведение.

 

 

 

Всяко заболяване има своето психосоматично обяснение, особено ако се касае за повтарящ се проблем. Така например деца, които боледуват много често от възпаление на ушите, отказват да чуят нещо, което става в семейството. Такива с проблеми с очите като високостепенно късогледство или далекогледство са травмирани от нещо, което виждат в семейната среда. Деца със заекване или тикове винаги развиват тези оплаквания след преживяна уплаха. Дори гризането на ноктите у децата също не е безобиден навик, а е израз на тревожност и напрежение, които детето изживява, дори да не споделя. Заболяванията са като "снимка" на душата на малчугана и на средата, в която живее. Те показват на всеки опитен холистичен лекар кога нещо не е наред. Няма как едно дете да е здраво, ако има напрежение и скандали у дома, ако е отделено от един от родителите или има болен член на семейството. 

 

Хомеопатичните лекарства на често боледуващите деца са много интересни, защото те се използват не само за лечение на определени симптоми, но също така показват и как се чувства малкият пациент и какво го изкарва от равновесие - и физически, и емоционално.

 

Проблемът с малките деца е, че те често не са в състояние да обяснят с думи какво ги тревожи и какво се е случило. Спомням си как 2 седмици, след като моят 3-годишен син тръгна на детска градина, започна силно да заеква. Всичките ни опити да разберем какво се е случило удариха на камък. Едва 2 години по-късно, когато заекването отдавна беше преодоляно с хомеопатия и в спокойна семейна среда, той успя да обясни, че едната от учителките го е удряла и заплашвала. Нещо повече, освен че детето често не може да каже какво го е наранило, в някои случаи след силна уплаха или страх, то дори започва да става по-нервно и хиперактивно, нарушава се сънят му, което силно дразни и учителките в градината, и родителите. Ако възрастните реагират с караници или с бой спрямо детето, или просто с наказания и заплахи, проблемът с поведението, заекването или тиковете се засилва, а не се решава. В такива случаи често използвам „Страмониум“, основното хомеопатично лекарство за преживян страх, както и за лечение на заекване и тикове сред страх. Тези, които имат нужда от него, развиват оплаквания в резултат на преживян страх. Парадоксално е, но тези деца, именно поради изживения страх, стават по-агресивни, например може да започнат да се бият с други деца или да посягат да удрят някой от родителите. Много е важно да се обясни на родителите, че с помощта на това лекарство и с любов, и с търпение детето ще се успокои, ще се освободи от психотравмата.

 

Друг чест случай е дете, което не може да преодолее лесно раздялата с майката, плаче неистово до истерия всяка сутрин и започва да боледува от настинки, нескончаеми хреми, възпаления на ушите и кашлици, защото боледуването е единственият му шанс да е с мама. Когато е болно, мама ще е до него, тоест няма да я има болезнената за него раздяла. В хомеопатията наричаме тези деца „Пулсатила“  са нежни и крехки деца, които имат силен подсъзнателен страх от изоставяне. Те имат нужда постоянно да се гушкат в родителите им, стоят като залепени за майката и плачат при всеки опит да бъдат оставени в яслата или градината.

 

 

По принцип почти всяко дете при настинка реагира с хрема. В началото хремата е водниста, след няколко дни започва да се сгъстява и да променя своя цвят към бяла, а после на жълтеникава или жълтозелена. Колкото по-дълго време продължава, толкова повече секретите от носа се сгъстяват и стават по-трудни за лечение.