Гигантът "Сони" обяви вчера, че пуска на пазара отново първата си игрова козола PlayStation. Това удари директно в емоциите много голяма част от поколението на 90-те години, които с носталгия си спомнят за златните години на геймърския свят.
PlayStation 1 е създаден през 1994 г. Много преди да има PlayStation 2, преди интернет и много, много преди изобретяването на виртуалната реалност и 3D изображенията.
Има някаква очарователна простота в старите игрови конзоли. Може би, това е възприятие само на децата на 90-те, които въпреки огромния технологичен напредък и все по-големите възможности, които геймърския свят предлага, страдат по нещо, което днешните деца смятат за "демоде". Нещо остаряло, грозно. Конзола, която не прави нищо съществено.
Но именно това "нищо съществено" е абсолютния чар на PlayStation Classic, който, може би, като една наистина голяма класика ще се завърне мощно на пазара и остарялото отново ще стане модерно. Както много неща в модата, както грамофоните. Както почти всичко.
"Сони" обяви, че ще пусне на пазара мини версия на PlayStation Classic, която ще идва с 20 вградени ретро заглавия, познати на децата, които днес вече не са деца. Сред тях са Final Fantasy VII, Takken 3.
Очаква се конзолата да стигне до пазарите на 3 декември. Датата не е никак случайна. Тогава ще се отбележат 24 години от първото пускане на пазара на PlayStation Classic в Япония през 1994 г.
Дизайнът ще е същият, като изключим това, че самата игрова конзола ще е по-малка. Ще има четец за дискети, въпреки че той е по-скоро дизайнерско решение, тъй като конзолата няма да може да чете дискети с игри наистина. Вместо това игрите ще се показват на екрана с натискането на копче (не можем съвсем да избягаме от напредъкът на технологиите).
Тъжно е, че се загуби някак очарованието да притежаваш над 30 дискети с игри, подредени една върху друга на шкафа. Всяко дете на 90-те си спомня добре, че игрите често даваха дефекти – не тръгваха, имаше развалени пиксели... И всичко това се оправяше с едно магическа духване в отвора. Буквално.
Естествено, с излизането си на пазара през 1994 г. конзолата предизвиква фурор. Очаква се това да стане и през декември тази година, когато носталгията по отминалите времена ще вземе своя връх и порасналите деца на 90те ще се стекат към магазините.
Конзолата напълно променя игралната индустрията, променя и самата култура – да си геймър е "яко". Превръща се в начин на живот за младежите на 20.
Няма да ви лъжа – превъртала съм "Супер Марио" десетки пъти. Счупила съм около 5 джойстика, които баща ми по някакъв магически начин поправяше с поялник и алуминиево фолио. Счупила съм 2 пистолета, с които стрелях патки. Буквално.
Те не вибрираха. Пистолетът имаше един спусък и от телевизора се чуваше само един звук, а кучето от играта винаги ми се смееше, когато не можех да улуча. Джойстиците също не вибрираха. Имаха по-малко копчета от днешните, не бяха безжични и трябваше да седнеш с кръстосани крака директно пред екрана на телевизора и да играеш докато врата ти не започне да те боли. Музиката беше сравнително досадна, а картината често забиваше на едно място, трябваше да рестартираш цялата конзола и да започнеш... от начало. Защото нямаше опцията "запази", нямаше карти с памет.
"Супер Марио" беше любимата ми игра. И, да, тя все още съществува. Но не е същото. Днес виждаш играта в перспектива, можеш да се оглеждаш, да скачаш навсякъде. Днес играта е 3D. Но... не е същото.
Искам елементарното двуизмерно скачащо човече, което разбиваше тухли с главата си и обираше монети с една единствена цел – да спаси принцесата от лошия дракон. Днес драконът сигурно е по-голям, по-цветен, а ти може би стреляш по него с какви ли не неща. Но не е същото. Искам "Супер Марио", с когото пораснах. И съм сигурна, че много други деца на 90-те искат същото. И "Сони" го знае.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар