Бързите кредити, популярни като заем "от заплата до заплата", губят темповете си на растеж. Към юни 2018 г. те са се свили до 2,4 млрд. лв. срещу 2,6 млрд. лв. в края на юни 2017 г.
Намалението е с 225,7 млн. лв., или с 8,5%, спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. и с цели 14,7%, или с 418,4 млн. лв., в сравнение с края на март тази година, отчете БНБ.
Продадените кредити към началото на лятото на годишна база са 133,6 млн. лв., а закупените – 39,4 млн. лв., сочат още данните.
Общият спад при небанково кредитиране е главно за сметка на късите кредити - със срок до 1 година и от 1 до 5 години.
Най-кратките заеми- със срок за погасяване до 1 година, са 510,3 млн. лв. в края на юни 2018 г.
И докато намалението спрямо юни 2017 г. е само с 0,7%, или с 3,4 млн. лв., то е с цели 11%, или с 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на тази година, показва банковата статистика.
Намаление има и при вземанията по кредити с матуритет от 1 до 5 години - през юни 2018 г. те са 629,5 млн. лева, намалението им на годишна база е с 15,9%, или с 119,1 млн. лв., а намалението спрямо март т.г. е още по-голямо - с 22,1%, или със 178,1 млн. лв.
Данните показват, че и компаниите за кредитиране трайно са се насочили към заеми със срок за погасяване над 5 г. Те са 1 млрд. лв. в края на юни и са единствените, които растат - с 1,4%, или с 14,4 млн. лв., спрямо края на юни 2017 г. А намаляването спрямо март т.г. е най-малко в сравнение с останалите - само с 10%, или със 112,7 млн. лв.
Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити нараства от 37,6% в края на юни 2017 г. до 41,6% сега.
Необслужваните кредити към небанковите институции към края на юни 2018 г. са общо 278 млн. лв. и са намалели за една година с близо една трета - 29,7%, или със 117,7 млн. лв., а спрямо март - с 18,9%, или с 64,8 млн. лв.
Устойчивият икономически растеж и очакванията за стабилност на икономиката доведоха до постоянен ръст на доходите от около 10%. Това позволява на все повече домакинства да не прибягват до спасителния пояс на бързите кредити, а да посрещат повечето си потребности с постоянния си доход, пише "24 часа".
Все повече фирми също не търсят толкова скъпите бързи заеми, тъй като увеличиха оборотите си и могат да финансират част от текущите си потребности, без да се харчат за скъпи лихви, ако ги получат като кредитиране.
Следствието от устойчивата икономика - рекордно ниското ниво на безработицата под 5,9%, също намалява нуждата от добавки с висока лихва към домакинските и фирмените бюджети.
Втората основна причина са банките, които пренесоха битката си за клиенти със специализираните в кредитиране компании в тази ниша. Всички банки вече предлагат бързи и малки заеми, с почти същата бързина при одобряването и отпускането, но с по-атрактивни лихви. Разликата в лихвените нива понякога стига и до 1% в полза на трезорите.
Дигитализацията и онлайн банкирането отнемат друго относително предимство на фирмите за бързи кредити - одобряване и отпускане на заемите онлайн, без опашки и разходка до банков офис. Освен това трезорите обвързват заемите с други пакетни услуги- например по-ниски такси при управлението на сметки, атрактивни лихви по депозити, по-ниски такси при теглене от банкомат и др.
Отговорът на специализираните кредитни компании е навлизане в доскоро запазени територии на банките. Те също започнаха да предлагат все по-атрактивни кредитни продукти, да коригират лихвите в посока надолу и да избягват рисковите клиенти.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар