На този етап няма категорично решение как ще продължи програмата за саниране след изразходване на осигуреното финансиране, а само идеи и предложения. Това каза зам.-регионалният министър Малина Крумова, според която единственото ясно е, че ефектите от нея са изключително големи и трябва да се изпълняват сходни програми.

Обсъжда се идеята за въвеждане на съфинансиране от страна на собствениците, както и за диференциране на помощта в зависимост от климатичните, икономическите или демографските обстоятелства в регионите, или икономическото състояние на всеки гражданин.

"Целта е да стимулираме собствениците, защото това са частни сгради. Ние подпомагаме частните собственици да обновяват своите жилища", коментира Крумова.

Тя обясни пред Нова тв, че настоящата програма за саниране ще се изпълнява до размера на наличното финансиране, с което ще се обновят 2022 сгради.

"До края на 2018 г. ще сме готови с новия модел, който ще има ясна и дългосрочна визия за следващите 25 години", уточни Крумова. По думите й програмите могат да бъдат структурирани по различен начин, в зависимост от различните регионални и индивидуални условия.

Тя напомни, че според анализите в страната има 44 хил. жилищни блока на възраст 30, 40 и повече години, които трябва да се обновяват, за да се удължи срокът им на експлоатация, а не след време да се рушат.

"От тях ние ще обновим над 2000 блока, а 42 000 остават. Нужните средства са огромни, за това търсим по-устойчив модел на подпомагане с въвеждането на съфинансиране и приоритизация на базата на критерии, които ще се определят след широко обществено обсъждане", каза Крумова.

Друга възможна мярка е диференциран подход спрямо хората с по-големи и по-малки възможности, както в един блок, така и в цели райони. Заместник-регионалният министър уточни, че именно в регионите с по-слабо икономическо развитие има и блокове в по-тежко състояние.

"Трябва да осъзнаем отговорността, която имаме като собственици на апартаментите си за общото състояние на блоковете. Има абсолютна необходимост от промяна на манталитета. Не може държавата да е виновна, че не сме се разбрали за поддръжката. Ако искаме държавата да ни помага, трябва да осъзнаем и отговорността си по отношение на поддръжката, защото тя в момента не е адекватна", коментира още Крумова.

Тя добави, че именно заради невъзможността на собствениците да се сдружат и поддържат общата собственост е създадена програмата за енергийна ефективност. Към днешна дата има подадени заявления за саниране на 5500 сгради, а регистрираните сдружения на собствениците са около 7000.

"Очевидно е, че трябва да има подпомагане от държавата и бюджета. Обмисляме различни идеи, защото един унифициран модел не върши достатъчно работа. Има хора, които могат да си позволят доплащане, други не. Ние правихме допитване до хората и около 40% са готови да участват със съфинансиране", допълни тя.

По отношение на сигналите за некачествена работа зам.-министър Крумова подчерта, че те са много малко на фона на цялото саниране. По думите й факторите, които определят подобни сигнали, не са финансови, защото референтните стойности са достатъчни, за да се работи качествено. Става дума за квалификация на работници, скорост на изпълнение.

"Проверяваме всеки сигнал и там, където има нарушения, налагаме санкции", отбеляза тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Веселина Йорданова

• саниране
• жилища
• МРРБ
• енергийна ефективност
• Малина Крумова
• Обновяване на сгради