Компютърните специалисти в България получават около пет и половина пъти по-голяма средна заплата спрямо работещите в хотелите и ресторантите. Това показва докладът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за договарянето на заплатите през 2017 г. (по-известен като докладът за доходите), представен на пресконференция в София.
По-конкретно, един IT специалист взима средно около 3150 лева, а работещите в туризма получават по 580 лв., показват обявените днес данни.
"Ниската заплата на заетите в туристическия сектор на фона на растежа му през миналата година означава или плащане под масата, или неправилно разпределяне на финансовия ресурс", обясни огромната разлика президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той очаква, че през това лято няма да има сериозно увеличение на наетите в туризма.
Сравнено с другите европейски държави, като цяло, възнагражденията в страната изостават номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1,8-2,2 пъти спрямо новите държави членки.
През 2017 г. компенсацията на 1 отработен час в България е 5,1 евро при 23,1 евро средно за ЕС. Номиналната разлика е 4,5 пъти. Преди 10 години, през 2007 г., нивата са били съответно 2,3 и 19,5 евро, а разликите – 8,5 и 3,9 пъти, пресмятат синдикатите.
"Ножицата на доходите продължава да се отваря. Все още говорим за голям контингент на работещи бедни у нас. Средно със 115 лв. се е увеличила работната заплата през изминалата година, като размерът й е достигнал 1060 лв. Това донякъде се дължи и на нашите действия", каза Пламен Димитров.
Най-ниското увеличение на заплатите в предприятията е било между 3 и 10%, посочи лидерът на КНСБ.
Той обяви още, че в някои от "проблемните" сектори няма колективни трудови договори (КТД). За пример бяха посочени секторите на леката промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост.
"На местно ниво има над 150 колективни трудови договори, сключени в общините в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора за надграждане на работни заплати", отчете още Димитров и добави, че подписването на нови колективни трудови договори ще бъде акцент в бъдещите проекти на организацията.
Разпределението на вписаните общински колективни трудови договори показва най-висок относителен дял в сектор "здравеопазване", където са сключени 41 бр. КТД и 3 анекса в общо 20 области на страната. От тях по видове дейности най-много КТД се отнасят за училищно и детско здравеопазване – 25 бр., здравеопазване общо - 10 бр., детски ясли – 5 бр. и ОДЗ – 1 бр.
На второ място с 34 КТД и 4 анекса, регистрирани в 18 области, се нарежда сектор "образование". Значително по-слабо е договарянето на общинско равнище в сферата на култура и социални дейности, където са сключени само по 3 КТД в шест общини от страната.
"Изводът, който се налага е, че като цяло, в сключените през 2017 г. нови КТД и анекси-община, страните успяваха да отразят увеличените размери на договорените клаузи по заплащане на труда от отрасловите и браншови колективни трудови договори, което важи в най-голяма степен за системата на средното образование", посочват от КНСБ.
По думите на Пламен Диитров промишленото производство за миналата година се е ускорило и има реални възможности за по-голям растеж на заплатите в индустрията.
Докладът на КСНБ показва, че има намаляване на наетата работна ръка, което според синдикатите означава оптимизация на персонала. В 15 сектора в промишлеността плащат повече от средната работна заплата за страната, което показва възможности за увеличението на доходите в индустрията, обяви още президентът на КНСБ.
В документа се посочва още, че проблемът със силната регионална диференциация в заетостта и заплащането на труда остава нерешен. Разликата в брутните заплати е около 2,2 пъти между София (1523 лв.) и Видин (701 лв.). Темповете на нарастване на средната работна заплата по области варират от 2.2% за Видин до 16% за София-област. Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи, категорични са от КНСБ.
"В бюджетните дейности правителството демонстрира една доста по-широка платформа от намерения в политиката по доходи в сравнение с предходни години. Налице беше кумулативно увеличение на разходите за персонал с 546 млн.лв. повече спрямо 2017 г. за разходи за персонал (вкл. осигурителни вноски и други възнаграждения), от които 493 млн.лв. само за заплати", пише още в доклада за доходите.
Според синдикатите има сериозен дисбаланс, касаещ разпределянето на допълнителните пари за заплати. "Над 80% бяха концентрирани в три сектора – отбрана (100 млн.лв.), МВР (55 млн.лв. + 5 млн.лв. за служителите в затворите, заложени първоначално в проекта на бюджет за 2018 г., с които се предвиждаше увеличение с 5% на основните трудови възнаграждения) и образование (330 млн.лв., достатъчни за увеличение на работните заплати с 15%)", припомнят от КНСБ и уточняват, че след протести на заетите в системата на МВР средното им кумулативно увеличение достигна 15%.
За останалите разпоредители с бюджетни средства обаче се разпределиха едва около 20% от средствата за ръст на възнагражденията, което направи невъзможно тяхното значително увеличение.
В държавното управление се постигнаха допълнителни средства за персонал в сравнение с 2017 г. в размер на около 116 млн.лв. (в това число и субсидиите за делегираните от държавата дейности – социални грижи и общинска администрация – 9% увеличение), обясняват от КНСБ.
"Оценяваме усилията на правителството за по-висока социална ориентираност на държавния бюджет, подкрепата за важни социални системи и регистрираните увеличения на работните заплати в обществения сектор през 2017 г. Смятаме, че посоката на промяна е вярна, но стъпките, според нас, не са в необходимия обхват и обем", каза още Пламен Димитров.
Според него обхватът им може да се разшири още повече, с оглед на изключително ниските нива на заплащане на труда във важни социални системи, като агенциите към МТСП, където са заети високо квалифицирани специалисти, работещи "на терен”, в областта на културата (музеи, библиотеки, читалища и т.н), както и трайно нерешените проблеми по отношение заплащането на труда в земеделието, по-конкретно второстепенните разпоредители към Министерство на земеделието и ИА "Борба с градушките", Напоителни системи и т.н.
"Като цяло отчитаме съществен напредък в постигане целите на Националната кампания на КНСБ за увеличаване на доходите, в сравнение с 2016 г. Процесът има своите положителни специфики както в бюджетния, така и в реалния сектор. Очевидна е обаче необходимостта от по–активни, конкретни и координирани действия на структурите в различните етапи на преговорния процес между: основните членове на КНСБ, териториалните органи и базовите синдикални организации", обобщиха синдикатите.
Според тях повишаването на минималната работна заплата за страната има определен положителен ефект върху средната работна заплата. "Това обаче предпоставя на редица места намалена активност на синдикалните организации, разчитайки на автоматично повишение на всички заплати - нещо, което рядко се случва. Кампанията на КНСБ включва всички възможни инструменти за въздействие, а това означава повишена активност на всички нива на договаряне на работните заплати", уточни Димитров.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар