снимка: Pixabay

Преди десетина години български предприемачи бяха прекръстили с нагарчащ хумор Агенцията по вписванията на "Агенцията по вкисванията". Причината бяха километричните опашки, които се виеха пред ведомството, което през 2008 г. започна да администрира новия тогава единен търговски регистър, изземайки тази задача от фирмените отделения на съдилищата. Сега, десет години и няколко сериозни скандала по-късно, предприемачите прекръстиха този държавен орган на "Агенция по писванията". Логично – на всички започва да ни писва от непрекъснатите и абсурдни до горчивина гафове.

През последните няколко седмици на показ отново излязоха проблемите в българската администрация, в законодателната дейност и може би в липсата на комуникация между институциите при взимането на решения за законови промени.

Влизането в сила на измененията в Закона за счетоводството (ЗСч) причини хаос и опашки пред Агенцията по вписванията. Вместо да бъде облекчен, както аргументира целите си законодателят, всъщност бизнесът пострада, вероятно ще търпи глоби, отговорните институции, неспазили сроковете, остават безнаказани, а екипите тепърва ще се събират и промените тепърва ще се обсъждат, както се казва „след дъжд качулка“.

Но нека започнем отначало…

С измененията в Закона за счетоводството (ЗСч), по-конкретно в чл. 38, ал. 9, т. 2, предприятията, които не са осъществявали стопанска дейност през изминалата година, вместо да публикуват (както досега) в Агенцията по вписванията своите годишни финансови отчети, трябваше да подадат декларация за липса на дейност в срок до 31 март. Тези промени за подаване на декларация за икономическа неактивност бяха приети с преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и обнародвани в ДВ бр. 92/17.11.2017 г.

Със същия документ бяха приети и изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), според които годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч.

Посочените две законодателни изменения са взаимосвързани и са част от мерките на правителството за намаляване на административната тежест. „Цената“ за намаляване на това административното бреме – публикуване на т. нар. нулеви годишни финансови отчети и подаване на годишни данъчни декларации за предприятия без осъществена дейност, които по данни на НСИ за 2016 г. са около 190 хил. e освободено от такси за публикуване на декларация.

Така за периода  1 януари – 31 март 2018 г. в Агенция по вписванията са били подадени над 200 000 декларации от дружества, които не са упражнявали дейност. В същия период в Агенцията са постъпвали и заявления за първоначална регистрация, за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел и за промяна в обстоятелствата. Вследствие на това се е стигнало до генериране на забава в работата на регистъра.

Припомняме, че промените в Закона за счетоводството бяха инициирани от министъра на финансите през 2017 г. в рамките на усилията на правителството за намаляване на административната тежест.

Защо обаче вместо да бъде облекчен, бизнесът беше затруднен?

Първо, не беше предвидено ново заявление за въпросните декларации и те попаднаха в потока от заявления на Агенцията по вписванията, което на практика направи невъзможно те да бъдат разграничени от останалата приоритетна работа. 

Второ, подаването на декларацията се оказа непосилно за тези лица, които не са пререгистрирани или не подлежат на регистрация в Търговския регистър.

Според Станислав Попдончев, финансов директор в Българска стопанска камара (БСК), интересен факт е, че в първоначалната редакция на законопроекта измененията не са съдържали текстове, които регламентират въпросната декларация и публикуването ѝ в ТР.

„Предложението за това е внесено между първо и второ гласуване в парламента с мотив потребителите на годишни финансови отчети (ГФО) да разполагат с информация, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период, както и за да се постигне разграничаване на предприятията, които са нарушили закона и не са публикували своите ГФО, от тези, които не са осъществили дейност и нямат задължение да публикуват ГФО“, обясни той пред Investor.bg.

Вижте продължението на анализа в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase