Снимка: БТА
Снимка: БТА
Снимка: БТА
Снимка: БТА
Снимка: БТА
Снимка: Reuters
Снимка: Reuters
Снимка: Reuters
Снимка: Reuters
Снимка: Reuters
Снимка: Reuters
Снимка: Reuters
Снимка: Instagram
Снимка: Instagram
Снимка: Instagram
Историята и съдбата на германската фигуристка Альона Савченко, която спечели най-накрая олимпийската титла в Пьонгчанг на своята пета олимпиада, е достойна за филм. Това мнение изрази преди дни олимпийската шампионка от Солт Лейк Сити 2002 Елена Бережная и със сигурност има право.
Един филм, започнал от замръзнало езеро в Украйна и завършил с щастлив край и сълзи на очи от щастие.
За 34-годишната Савченко това бе пето участие на Олимпиада. Досега тя имаше всичко, без титла от олимпийските игри. Родената в Украйна фигуристка има 5 световни титли, 4 европейски титли, 4 пъти бе триумфирала на финалите на турнира Гран При, имаше и 2 бронзови медала от Олимпиадите във Ванкувър и Сочи... Десетки отличия, но без най-важното – титла от зимните олимпийски игри.
Альона Савченко е родена на 19 януари 1984 година в малкия украински град Обухов, разположен на 45 км от столицата Киев. Баща й е бивш щангист и подарил първите кънки на своята дъщеря, когато тя била едва на 3. Понеже пързалка нямало, първите си стъпки бъдещата олимпийска шампионка правила на малко местно замръзнало езеро.
Когато на пет години поискала да тренира сериозно фигурно пързаляне, родителите й си изправили пред сериозен проблем. Малката Альона и баща й трябвало да стават почти всяка сутрин в 4, за да може двамата да хващат първия автобус за Киев, където след ранна тренировка на пързалката двамата се завръщали отново в родния град – той за работа, а тя за училище. И това упражнение последвало в следващите 9 години.
А че талант Альона има си личало още от началото. Първият голям успех тя постигнала на 15 години, когато заедно със своя партньор Станислав Морозов (станал впоследствие партньор на друга бъдеща олимпийска шампионка – Татяна Волосожар) станали юношески шампиони на света през 2000 година.
Савченко за първи път участва на олимпийски игри за Украйна заедно със Станислав Морозов в Солт Лейк Сити през 2002 година. Тогава едва на 18, тя завършва 15-та на олимпийските игри. Обещаващото партньорство между двамата обаче прекъсва няколко месеца по-късно зарази здравословни проблеми на Морозов, заради които той решава да прекрати спортната си кариера. Любопитното е, че малко по-късно той я подновява в партньорство с двукрайтната олимпийска шампионка от Сочи Татяна Волосожар.
Останала без партньор, Альона поглежда към Русия, където я спрягат за бъдеща партьорка на Антон Нименко. Дуетът обаче така и не става факт заради спънки от украинска страна. Почти отчаяна от липсата на перспектива, в крайна сметка украинката заминава за Германия и неин партньор става Робин Шолкови.
С него Альона става шеста на втората си Олимпиада в Торино, а по-късно печели два олимпийски бронзови медала - във Ванкувър 2010 и в Сочи 2014, но така и не стига до златото, въпреки че дуетът доминира на световните първенства, като печели цели 5 от тях. Въпреки че отиват като фаворити в Сочи, Савченко и Шолкови остават едва трети, след големите си конкуренти Татяна Волосожар/Максим Транков и друга руска двойка – Ксения Столбова/Фьодор Климов. Един месец по-късно германската двойка триумфира на световното първенство и печели своята пета титла от шампионата на планетата. По този показател Савченко и Шолкови отстъпват единствено на легендарната съветска спортна двойка Ирина Роднина / Александър Зайцев, които имат забележителните 10 световни титли през 70-те години на XX век.
Въпреки триумфа на световното, след края на сезона Шолкови решава да сложи край на своята кариера, въпреки несъгласието на Альона. След кратък размисъл тя е категорична – продължава напред към следващата Олимпиада, към своята мечта за олимпийска титла, дори и с цената на това тепърва да трябва да търси нов партньор. А когато избира доста по-скромния като възможности и успехи французин Брюно Масо, средите във фигурното пързаляне съвсем не са оптимисти за олимпийската мечта на Альона.
Всъщност, Савченко и Масо все още нямат нито европейска, нито световна титла заедно. Имат победи единствено в отделни турнири и голям финал на Гран При сериите от този сезон. Двамата дори пропуснаха европейското първенство в Русия преди месец само с една цел – да се концентрират единствено и само върху представянето си на олимпийските игри.
Е, упоритостта на украинката най-накрая даде резултат и след 4 години с него, Савченко най-после изпълни своята голяма мечта – да стъпи на олимпийския връх. Една мечта, започнала от едно малко замръзнало езеро...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар