Моля ви, посрещнете ме с прегръдки! Това си пожела шотландската певица Ема Мортън преди концертите й у нас в Пловдив и София. И получи не само прегръдки - с публиката у нас сподели своята душа и емоции. Концерти, които надхвърлят чисто музикалната изява.

Нейното турне премина и през няколко балкански държави, за които признава, че никога не е посещавала, но вече знае - ще се върне отново. Тя представи песните от новия си албум "Bitten by the devil", един коктейл от рок, джаз, соул, фолк. Песни, които докосват и най-потайните ни кътчета...

Със съдействието на Строежа ви предлагаме интервю с Емма Мортън - откровена и вдъхновена от концертите й в нашия регион.

- Ема, изнесе редица концерти на Балканите само в рамките на няколко дни, на които представи новия ти албум "Bitten by the devil". Какви са впечатленията ти?

Да, точно така. Остават ни още няколко дати до края на турнето. Изключително интензивно и вълнуващо е. Откривам толкова много нови и различни места, на които публиката е много радушна и гостоприемна. Преживяването е невероятно, защото хората по тези места имат много силно изразено отношение към музиката - ако харесат това, което чуят, веднага го изразяват. Чувствам го като истинско споделяне и обмен на енергия. Връзката с публиката се осъществява лесно, защото те дават толкова много в замяна.   Никога не съм посещавала тези места преди, но сега знам, че ще се върна отново. Знам и точно кога. През есента издаваме втория си албум заедно с The Graces и се надяваме да направим още едно подобно турне. 

– Имаше две дати у нас в Пловдив и София. Знаеше ли нещо за България? Какви бяха очакванията ти? 

Не знаех нищо за България и нямах никакви очаквания. Обичам изненадите и никога не се подготвям предварително. Харесва ми да изследвам новите места на живо. Смятам, че човек рискува да пропусне есенцията, ако разчита на предварителен прочит и задочно опознаване. Обикновено се оставяме в ръцете на промоутърите, които ни развеждат навсякъде и ни показват градовете през техните очи. Така можем да опитаме, да помиришем, да докоснем и да видим от първа ръка. 
 
- Нека поговорим малко за новия ви албум. Какво е различното тук в сравнение с предишните?
 
На първо място това е първият албум в комбинация с други двама музиканти – барабанистът Пиеро Перели и китаристът Лука Джовачини. Това е първият ми проект, в който звученето е обединено, колективно. Всеки от нас е вложил своя индивидуален почерк и усещане, музикален опит и култура. За мен това е първият албум, в който се чувствам напълно свободна да се изразя, що се отнася до музикални насоки и продукция. Ние сами сме продуценти на проекта и той представя напълно това, което искаме да предадем. От гледна точка на писането на песните -  това е един изключително искрен албум, в който успях да се освободя от клеймото, с което живея. То е свързано с миналото ми, с депресията, през която минах. Това е албум, който изследва всички елементи на човечеството и апелира към постоянно празнуване на живота дори в най-тъмните му краски. 
 
– Чувстваш ли се по-сигурна и освободена да твориш заедно с The Graces? 

Да, страхотно е да си в група. Много често добавят цвят към моята тъмнина. Понякога, обаче, спорим като група момичета, които искат да се наложат. Важно е да сме търпеливи и да се изслушваме. 
 
– Добро или лошо е човек да бъде ухапан от дявола? Изобщо дяволът лош персонаж ли е? 

Малко е късно за този въпрос, защото когато човек се оформи веднъж, е много трудно да се промени впоследствие. Аз разбирам ухапването от дявола веднъж в смисъла на това, че си "заразен" с лошо, но в същото време имаш възможност да го преобразиш в добро и да промениш усещането. Разбира се, най-добрият вариант е никога да нямаш допир с дявола, но е невъзможно като че ли. Притежавайки знание и самоусещане, всеки може да канализира енергията и емоциите си по най-добрия начин и да ги насочи към създаване на нещо смислено, добро. Не е необходимо да се превръщаме в това, което ни се е случило, защото винаги имаме избор. 
 
– През годините си се изявявала на толкова много и различни сцени, формати, включително и в радиото. В каква среда се чувстваш най-свободна да се изразяваш?

Труден въпрос! Обичам големите зали и многобройната публика и ще ви кажа защо. Когато бях малка, моето семейство винаги ми се смееше, когато се опитвах да пея пред тях. От тогава имам страх към малки групи хора. Аз съм много срамежлива, и когато има интимна публика пред мен, се чувствам на показ. По-голямата публика генерира много по-голяма емоция, която ми позволява да се освободя и да не се страхувам да се раздам. Харесвам театрите много, защото за мен това са свещени места. Много е тихо и ми допада. Усещам, че има достатъчно пространство да се свържа с публиката по един по-различен, духовен път. 
 
- Кажи ни какво те вдъхновява? 

Мисля, че най-голямото вдъхновение е отказът от желанието за смърт, борбата за живот. От много малка страдам от депресия и винаги ми е било изключително трудно да намеря начин да живея със себе си и със света наоколо. Музиката е средството, чрез което се изразявам и което ми помогна да стигна до самата себе си. Музиката е връзката между мен и живота. Когато слушам музика мога да се свържа с останалите. Вдъхновението ми идва от желанието за споделяне и съпреживяване с останалия свят. Да бъдеш част колективността е повече от действия и думи, то е честотата на живота.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• Строежа
• Ема Мортън