Загадката Лансароте – островът, който прилича на планетата Марс

Снимки: Reuters

Точно в 21 часа веднъж в седмицата Ру Мартинез Моралес и Аманда Мадри започват своето изследване на Марс. Те внимателно разопаковат своите инструменти преди да прекосят море от охладена лаваq за да попаднат в царството на червените дюни. През някои нощи те поставят преносимата си лаборатория до кратер, в който спокойно може да кацне космически кораб. Изведнъж нещо извънземно се появява на хоризонта – метеоритен дъжд или звезда, която досега е била невидима за учените.

Въпреки че изглежда така Ру и Аманда не са на Червената планета, а на 54,6 милиона километра от нея. Те са на о. Лансароте, част от Канарските острови, а магията се разваля само когато се върнеш на главния път.

Това е испански остров, не дълбокият Космос.

По думите на Мадри земята там е най-близко до повърхността на Марс и Луната. Учените дори намират идентични пещери и кратери.

Остров Лансароте има необичайна геоложка прилика със спътника ни и Червената планета. През 1993 година, той влиза в списъка на ЮНЕСКО като биосферен резерват и се превръща в едно от най-важните места на Земята за изследване на Космоса. НАСА и Европейската космическа агенция използват терена, за да тестват своите марсоходи. Тук учените симулират какво е да си на повърхността на Марс и тренират астронавтите за приключенията им извън земната орбита.

За всички, които се интересуват от изследването на Космоса, това лято е по-специално от всички други – преди 50 години Нийл Армстронг стъпи на Луната. Сега световните космически агенции са твърдо решени, че ще се върнат обратно на спътника ни, а от там ще продължат към Марс. Целта на НАСА е 2024 година.

Понякога пейзажът на острова се противопоставя на абсолютно всички закони на физиката и географията. Между 1730 и 1736 година той е бил разтърсван от множество вулканични изригвания. Една четвърт от острова била покрита с пепел и отломки, изхвърлени от центъра на планетата ни. Ала след изригванията земята не е умряла, а се е преродила.

Оттогава насам, пейзажът създава впечатлението за извънземна пустиня, в която времето е спряло. Виждат се над 100 вулканични конуса, полетата са покрити с втвърдена магма. Лавата и червените пясъци се простират на близо 172 квадратни километра. Дори Атлантическият океан изглежда извънземен, след като лавата стигне до него и се охлади.

Лоредана Бесоне е един от учените, благодарение на които космическите мисии стават реалност на Лансароте. Тя отговаря за последния етап от тренирането на астронавтите. Занимава се също така с тестването на взаимоотношенията между хора и роботи.

"Лесно е да учиш астронавтите на различни неща теоретично, но е трудно да ги превърнеш в практични учени“, казва тя пред BBC.

Благодарение на нея бъдещите обитатели на Космоса се учат да са добри геолози и микробиолози.

Всяка година желаещите да се включат в тренировъчния лагер на Лансароте стават все повече и повече. Към тях се включват около 50 учени и 4 космически агенции. Те провеждат космически разходки, анализират ДНК и събират камъни с технологии, разработени за Аполо, а след това – доразвити.

Ала по думите на Бесоне, колкото и да е подобен Лансароте на Марс, нищо не може да подготви напълно астронавтите за истинския Космос.

"Теренът е труден, има проблеми със светлината и комуникацията, както и с достъпността. И все пак, геологичното изследване на пространството е като балет – трябва да бъде тренирано и усъвършенствано", смята Бесоне.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase