Какво е да си разследващ на самолетни катастрофи?

В спомените на Лари Ванс и Антъни Брикхаус има картини, които никога няма да могат да бъдат изтрити.

Двамата разследват самолетни катастрофи, а това, което са виждали очите им, понякога е трудно да се опише с думи.

Един от най-трайните спомени за Брикхаус е разследване от 1998 година. Загиналите са двама – мъж и жена, пилоти на двуместен самолет.

"Това беше една от онези катастрофи, които се случват с толкова голяма скорост, че телата просто се разпадат. На мястото нямаше нищо, което да прилича на човек“, разказва той.

Сред останките разследващият намира чантата на жената, портмонето и шофьорската й книжка. Така осъзнава, че жертвите са реални хора, започва да мисли за семействата им, близките им. Не може да спи седмици наред. Но това, което наистина го разтърсва, е работата по една от най-големите катастрофи в историята на американската авиация – избухването на TWA Flight 800 и падането му в Атлантическия океан малко след като излита през 1996 година. В инцидента умират 230 души.

"Всички знаем колко е голям 747. Самолетът беше разбит на малки парченца. И все пак все още имаше бутилка течен сапун върху мивката. Личеше си, че беше горяла – бутилчицата беше леко разтопена. Но течността беше вътре. Нямаше как да не се замисля... бутилка за сапун оцеля в катастрофа, която уби всички хора на борда. Вече е 2019 година и още го помня“, споделя той пред Vice.

За Ванс най-трайният спомен е от швейцарския Air Flight 111, който пада в Нова Скотия през 1998 година.

"Отличава се от всички други в главата ми заради мащабността му. Заради всички жертви“, казва той. Още в началото на разследването трябва да говори със семействата на загиналите. Много от тях таят надеждата, че близките им може и да са оцелели. Всички 229 пътника обаче загиват.

Горящи тъкани, горяща плът. Миризмата стяга гърлото ти и остава в ума ти дълго след като всичко е приключило.

Няма как да я избегнеш – ужасяващата миризма е навсякъде. Горещ метал, човешки останки, гориво, кръв, топяща се пластмаса. За разследващите обаче това е мирисът на нова работа. Така, както не бихте искали полицай да се появи на вратата ви в два през нощта, не искате и да се изправите лице в лице с човека, разследващ самолетни катастрофи. Или вие сте оцелял след такава, или някой, който познавате не е успял.

Ванс работи близо 50 години в индустрията – той е бил пилот, после инструктор, преди да се нагърби с най-тежката задача. Категоричен е, че трябва да намериш начин да държиш разсъдъка си чист.

Разследващите често са първите, които пристигат на мястото на инцидента. Помагат да се преместват тела, търсят вещите на загиналите. За тях има и физическа опасност – да бъдат засегнати от експлозии, токсични материали, дори ХИВ и хепатит. Но най-големите щети са психически.

"Ние не сме машини, казва Брикхаус. - Смъртта те разстройва, засяга те.“ За него най-тежки са въпросите "Страдали ли ли са близките ни?“, "Как са умрели?“, "Какво са чувствали?“ Но нищо не може да се сравни със слушането на записа от черните кутии.

Паника, странични шумове, звук от сблъсък.

"Можеш да чуеш някои доста травмиращи неща, особено когато знаеш, че слушаш последните минути от живота на някого“, казва Ванс.

По думите му, някои разследващи слушат само един запис от черните кутии, преди да се откажат и да се закълнат, че няма да го правят никога повече.

През последните години, въпросът за психическото здраве започва да бъде водещ в повечето индустрии. Разследването на самолетни катастрофи не остава по-назад. Според Ванс има напредък в тази насока от 80-те години до днес.

"Преди се смяташе, че си леко разнежен, ако тези неща те засягат. Все пак, защо си започнал да работиш това, след като не можеш да го понесеш?“, казва той.

За да помогнат на разследващите, бяха създадени така наречените "травма отбори“, които са като спасение за онези, които могат да страдат от посттравматичен стрес. Но за Брикхаус, тези мерки са малко позакъснели.

Някои от по-старите разследващи твърдо отказват да стават част от тези групи. Те предпочитат да игнорират проблема, за да не бъдат определени като слаби. Други се страхуват, че ще бъдат съдени, ако нещо не ги е разстроило.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase