Снимка: Flickr

Йосеф Сталин не бил от хората, които изпращат картички по случай рождни дни. Но за един човек направил изключение – Уинстън Чърчил.

Техният съюз бил жизненоважен за победата над Хитлер, но отношенията помежду им не винаги били розови. 

През ноември 1941 година Сталин си позволява да критикува качеството на британските танкове и оръжия, които кралството праща за да помогне на съветската армия. Премиерът стига лимитът на своето търпение.

Осъзнавайки, че този път леко е прекалил, лидерът на СССР решава да поправи грешката, която е сторил. На своя 67-ми рожден ден Чърчил получава писмо, което гласи: "До премиера Уинстън Чърчил, топлосърдечно ви поздравявам по случай рождения ви ден. От дъното на душата си ви пожелавам сила и здраве, които са толкова важни, за да надвием врага на човечеството, Хитлеризмът. Приемете моите най-добри пожелания. Сталин.“

Според историка Дейвид Рейнолдс, тази стъпка на помирение е предложена от посланика на Русия във Великобритания – Иван Майский. Но не може да се отрече, че точно това кратко пожелание за честит рожден ден е едно от най-важните в историята.

"Сталин не е известен с това, че изпраща картички за рожден ден. Още повече на империалист, заплашил, че ще удуши болшевизма в собствената му люлка. За това предполагам, че Майский е предложил тази стъпка, която е изключително хитра – Сталин нямало да признае, че е прекалил, но очевидно е променил настроението си по начин, който е бил важен за успешния финал“, обяснява историкът.

На всеки е известно, че Чърчил не бил особен почитател на комунистите. Още през 1917 година той нарича Владимир Ленин "коремен тиф", заразил Русия.

Комунистите от своя страна, също не харесват особено британския премиер. През цялата си кариера той често критикува СССР, но когато се появява нов, по-силен враг на хоризонта, Чърчил разбира, че единственият път към победата е да се обедини с болшевиките, които толкова много мрази.

На 22 юни 1941 година нацистите нахлуват в Съветския съюз, а Великобритания веднага показва своята подкрепа за руснаците. Причината била ясна: "Ако Хитлер нахлуе в ада, ще произнесе хвалебствие в чест на дявола“, казва Чърчил.

Маслиновата клонка, подадена първо от съветския лидер, проработила. Макар и да бил труден събеседник, Сталин продължил съюза си с Чърчил. Естествено, рядко държал езика си зад зъбите.

Когато премиерът пристига в Москва през 1942 година, той съобщава на Сталин, че британската армия планира да нападне войските на Хитлер в Африка, а не в Европа, съветският лидер се ядосва и обвинява съюзниците си в това, че са страхливи и не спазват обещанията си.

Три дни били нужни двамата да стигнат до консенсус. Три дни и солидно количество алкохол. Чърчил си тръгнал от Москва с главоболие, но и удолетворен – Сталин се съгласил да изчака вторият фронт да бъде отворен.

След като съветският лидер направил първата крачка, британският премиер, разбира се, върнал жеста и изпратил поздравителна картичка за рождения ден на Сталин през следващия месец. Това се превърнало в традиция, която се запазила дори и след края Втората световна война, когато Чърчил вече не бил премиер на Великобритания.

Но мирът свършва тук. Британецът изнася пламенната си реч: "От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса се спусна над Европа...“

Малко след това започва Студената война.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase