Как се провалихме във ваксинирането на света?

Пандемията от коронавирус се забави в развитите страни благодарение на масовите инициативи за ваксиниране. Държавите са закупили запаси от препарати, за да покрият населението си, а в много случаи имат много повече, отколкото им е необходимо.

Въпреки това, по-бедните страни като цяло не успяват да резервират и да закупят запасите от ваксини, от които се нуждаят. Сега светът е изправен пред проблем с преразпределението и активистите казват, че отговорът е да се принудят фармацевтичните компании да споделят своите тайни, за да направят възможно производството на ваксини във всяка страна по света.

Трима експерти обясняват как стигнахме до този момент и предизвикателствата пред всеки, който участва в борбата срещу COVID-19.

"Само във Великобритания повече хора са получили бустерни дози, отколкото са ваксинирани с първа и втора доза във всички по-бедните държави", казва Маза Сеюм от "Африканския съюз" и The people's vaccine alliance.

По-голямата част от ваксинираните хора са в богатите държави, което води до въпроса - няма ли достатъчно дози за всички?

"Ако богатите държави използват бустери до март следващата година за всеки един човек, който живее на територията им, светът все още ще има 1 милиард ваксини, които ще останат свободни", казва Томас Куени от Международната асоциация на фармацевтичните производители, пред BBC. "Проблемът се премести от малкото одобрени препарати в началото, които богатите държави изкупиха, към проблем с редистрибуцията в момента."

Г-7 и ЕС направиха обещание да дарят дози на по-бедните държави. Засега едва 14% от ваксините са били доставени.

"Африка разчита 99% на ваксини, произведени в други части на света. Тя трябва да ги внесе, а това я прави уязвима", обяснява проф. Деви Сридхар от Университета в Единбург.

"По-добри доставки и възможността Африка сама да произвежда ваксини, биха й помогнали да пребори и бъдещи пандемии. Но това ще отнеме време", допълва Куени. Активистите обаче са на мнение, че това време вече е дошло и фармацевтичните компании трябва да освободят патентите на ваксините си.

"Има производители в Африка, Азия и Латинска Америка, които са готови да произвеждат ваксините, стига да имат рецептата", казва Маза Сеюм.

"Целта на патентите е да се запазят печалбите. Мисля, че успяхме да научим, че е много доходоносно да направиш ваксина за вирус, който ще удари целия свят", на мнение е Сридхар.

От своя страна фармацевтичните компании твърдят, че производството на ваксина е много скъпо и патентите имат за цел да предпазят инвестициите им. Световната търговска организация е разделена по въпроса.

"В момента има писмено отказване от право, което се нарича TRIPS, който се държи от Световната търговска организация и би позволил патентите да бъдат освободени, за да могат останалите държави да произвеждат собствени ваксини", обяснява Маза Сеюм.

"От патента ще получите съставките, но няма да знаете по какъв начин да ги смесите, за да получите ваксината", казва Куени. "Няма да получите нито една ваксина. Патентите са на върха на иновацията. Няма да сме там, където сме, без повече от 300 партньорства, доброволни лицензи, технически трансфери. Това се случва, защото имаме патенти", на мнение е Куени.

"Това, което научихме от пандемията от ХИВ, трябва да е горивото, от което имаме нужда, за да преборим тази пандемия сега. Африка трябваше да съди фармацевтичните компании, за да получи лекарства срещу ХИВ, а сега страната има едно от най-успешните лечения на ХИВ в света. Африка успя да спечели тази битка и ще успее да спечели още една. Това ми дава надежда", категорична е Маза Сеюм.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase