След фалстарта: Как Франция стана сред най-ваксинираните в ЕС?

За да се справи с бавното разпространение на ваксините, президентът на САЩ Джо Байдън представи нов план за масова имунизация. Това накара мнозина да се запитат: "Ще проработи ли задължителната ваксинация?"

Отвъд Атлантическия океан, във Франция, това бе смела стъпка, която започва да се отплаща.

Въпреки катастрофалното начало на имунизацията по-рано тази година и проблеми с веригата на доставки, както и опасенията за сериозни странични ефекти, като кръвни съсиреци, Франция най-накрая стартира програмата си през пролетта. До май страната достигна целта си да ваксинира частично 20 милиона души - 30% от населението си. Но след това отново се удари в стената.

През юли, когато процентът на ваксинации във Франция отново бе в застой и новите случаи на болни от коронавирус нараснаха, френският президент Еманюел Макрон наложи широки изисквания за ваксинация през по-голямата част от ежедневието.

От 1 август всеки, който няма "здравна карта", показваща доказателство за имунизация или скорошен отрицателен тест за COVID-19, не може да влиза в барове и кафенета, нито да пътува на дълги разстояния с влак. Здравният персонал - група от приблизително 2,7 милиона души във Франция, които не са ваксинирани до сряда, са изправени пред уволнение или временно отстраняване без заплащане.

Ходът на Макрон беше изчислен риск в страна, в която има дълбока културна вяра в индивидуалните свободи и недоверие към правителството, които провокираха колебание относно ваксинацията.

Въпреки факта, че Франция е люлка на науката за ваксините, както и дом на фармацевтичните гиганти Санофи и Института Пастьор, кръстен на Луи Пастьор, един от основателите на съвременната ваксинация - французите отдавна не са склонни да се имунизират. Проучване на Wellcome Global Monitor, публикувано през 2019 г., установява, че един на всеки трима французи не е съгласен, че ваксините са безопасни - повече от която и да е друга страна от 144 изследвани.

По време на втория локдаун в страната през декември 2020 г., две отделни проучвания, проведени от централата на Париж Ipsos и Френския институт за обществено мнение, установиха, че около 60% от анкетираните французи заявиха, че дори и да е налична ваксина срещу COVID-19, те няма да се имунизирот.

"Ясно е, че Еманюел Макрон пое риск", казва Бруно Катрес, политически анализатор в Центъра за политически изследвания към Science Po в Париж, пред CNN. "Той пое риск да каже, че ще направи живота на неваксинираните много труден, което е много, много опасно изявление на изпълнителната власт."

Докато предложението беше отправено към френските депутати, протестиращи започнаха седмични демонстрации срещу здравния пропуск. На 31 юли над 200 000 души излязоха на улиците в цяла Франция - смесица от тези, които се противопоставят на здравната карта и нейните ограничения на свободите, и хората, които не са склонни да се ваксинират.

И въпреки целия шум, много повече французи гласуваха в подкрепа на пропуска и протегнаха ръце. В същия ден са ваксинирани 532 000 души, според френското здравно министерство.

Въпреки ранното противопоставяне, рискът, поет от Макрон, изглежда ще пожъне значителни ползи.

Веднага след речта на Макрон на 12 юли се наблюдава скок във ваксинации във Франция. Doctolib, основната платформа за резервиране на часове за имунизация в страната, отбеляза 1 милион записвания за 24 часа. Отчасти благодарение на нарастващия си процент на ваксинация, заедно с огромното увеличаване на броя на тестовете, повторното въвеждане на задължителното носене маски в региони, силно засегнати от варианта "Делта" - континентална Франция успя до голяма степен да заобиколи четвъртата вълна, която премина през Европа и САЩ.

Месец след въвеждането на новия режим за изискване на здравна карта във Франция, данните от здравната агенция на страната показват общ спад в приема на болници и интензивни отделения в сравнение с летните върхове. И докато експертите по обществено здраве чакат да видят дали спадът ще продължи, мнозина са оптимисти, но и са предпазливи.

"Няколко минути след съобщението на Макрон имаше рекорден удар в броя на резервациите за ваксиниране. Това продължи и през следващите дни. А това, което виждаме сега е, че те все още продължават да се увеличават", казва Витория Колиза , базиран в Париж епидемиолог от Inserm, френския изследователски център за обществено здраве. "Мисля, че по отношение на стимулите, това наистина работи. А самият санитарен пропуск също има вторичен ефект - ограничаването на риска от контакт в социалното ни ежедневие.

Днес френският процент на ваксинация срещу COVID-19 е сред най-високите в света, като 73% от хората са получили поне една доца, според Our World in Data.

В САЩ процентът на ваксинациите е в застой. Само 62% от населението на САЩ е получило поне една доза, според Our World in Data, а повечето от тези, които не са ваксинирани, изобщо няма вероятност да се имунизират, според социологическото проучване на Axios-Ipsos.

Сега САЩ се стремят да повторят някои от успехите на Франция.

Миналия четвъртък президентът Байдън наложи строги нови правила за ваксинация на повечето федерални работници, здравен персонал и компании със 100 или повече служители. Обявявайки хода, който може да засегне около 100 милиона американци, Байдън изрази разочарованието си от неваксинираните. "Ние бяхме търпеливи, но нашето търпение се изчерпва, а вашият отказ ни струва много на всички", каза той, признавайки, че новите стъпки няма да осигурят бързо решение.

Тези ограничения представляват значителна промяна в управлението на администрацията на Байдън, която преди това се опитваше да избегне широко разпространените изисквания за ваксина. В САЩ решенията за налагане на носене на маски и ваксинацията са оставен предимно на местните власти. Но тъй като усилията за ваксиниране в САЩ през последните месеци бяха в застой, администрацията започна да се насочва към по-принудителни мерки. В края на юли Байдън обяви, че всички федерални служители и изпълнители ще трябва да се ваксинират или да се подложат на редовни тестове.

Докато някои работодатели и синдикати изразиха подкрепата си за новите правила, много републикански лидери заявиха, че ще оспорят изискванията за големи работодатели да налагат ваксинации в съда. Други критици пък твърдят, че тези мерки само ще "засилят съпротивата" сред хората, които вече не са склонни да се имунизират.

Хайди Ларсън, основател на Проекта за доверие във ваксините, е съгласна, че държавната принуда не е непременно сребърен куршум за преобръщането на мнението на неваксинираните.

"В края на деня това наистина увеличава броя на ваксинираните, но за тези хора, които се колебаят, такива мерки само ги ядосват още повече", казва Ларсън.

За тези, които се колебаят да получат новоразработени ваксини, са необходими по-широки действия за насърчаване, казват експерти. Информацията за ваксините "не беше много ясна", на мнение е Катрин Хил, епидемиолог от института "Гюстав Руси" в Париж. "Имаше много слухове и фалшиви новини за изпитанията", допълва тя.

Преди новия закон да влезе в сила френското правителство се опита да увеличи процента на ваксинация чрез стимули и призиви за общественото здраве - усилие, което те продължиха, дори и когато здравната карта вече беше в употреба.

През август Елисейският дворец започна офанзива в социални медии, насочена към младите хора на Франция. Президентът Макрон използва TikTok и Instagram, като публикува нехарактерно спокойни видеоклипове, някои от почивката си, призовавайки французите да се ваксинират.

"Ваксинирайте се, ако обичате близките си, приятелите си, братята си, сестрите и родителите си.", казва Макрон в Instagram, "Защото като се ваксинирате, вие защитавате и тях".

Преосмислянето на комуникациите съвпадна със стремежа ваксините да бъдат по-лесно достъпни. Откриха се крайбрежни центрове за имунизация за тези, които бяха на почивка и започнаха посещения у дома. И двете са помогнали за успеха на Франция, на мнение е епидемиологът Хил.

"Това наистина доведе до промяна на парадигмата", каза Колиза. "Ако мислите за колебанието на ваксините и как властите се опитаха да се справят с него - в основата на това наистина беше голям натиск върху обясненията, върху комуникацията и целта наистина не беше да задължи хората, а да ги убеди. И в определен момент, като се има предвид много голямото разпространение на варианта "Делта" в няколко държави от ЕС, властите преминават към нещо, което е малко по-ограничаващо."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase