Eдинният протокол за лечение на пациенти с COVID-19 трябва да е готов до края на юни. Това заяви академик Ваньо Митев от Катедра "Медицина, химия и биохимия" към Медицинския университет в ефира на Bulgaria ON AIR. В момента той се изработва в Министерството на здравеопазването.
 
Според него, ако такъв протокол беше въведен по-рано, нямаше да се стигне до високата смъртност от COVID-19 у нас. По неофициална информация, с която той разполага, жертвите на пандемията в България не са 18 000, а около 27 000. 
 
"Протоколите трябва да бъдат три вида - за амбулаторно лечение, за болнично лечение и при пациенти в интензивно отделение на командно дишане", каза акад. Митев.
 
Той уточни още, че единният протокол е важен, за да не изпадат хората в паника, както и да се знае точно как да се действа при съмнение за заразяване с COVID-19.
 
Акад. Митев е категоричен, че българският принос за амбулаторно лечение на коронавирус е голям и трябва да се приложи на практика в протокола.
 
"За да влезе вирусът в клетката, трябва да се активират два ензима, протеази. Ако не срежат шипчетата на вируса, той не може да влезе вътре в клетката. Ако това стане още в началния стадий на болестта, ще бъде чудесно. Един от тези препарати е бромхексин", обясни още той. 
 
"Когато се прилага инхалаторно, има страхотен ефект, така той се прилага за лечение на COVID-19 само в България", заяви акад. Митев. 
 
Той препоръчва всеки да може да си закупи от аптеката комплект за лечение на COVID-19, в който да има бромхексин ампули за инхалаторно приложение, а другото е колхицин. 
 
По този начин пациентите ще могат бързо да започнат лечение още при съмнение за заразяване. Личните лекари ще наблюдават действието на медикаментите и ако се налага ще променят лечението. "Това значително ще намали броя на хората, които стигат до болница заради усложнения от вируса", убеден е акад. Митев.
 
През последните 2 годни той е работил по книгата си "Клетъчната сигнализация", която вече е излязла от печат. 
 
"Клетъчната сигнализация означава по какъв начин сигналът извън клетката стига от плазмената мембрана до ядрото и там активира експресията на различни гени", обясни авторът.
 
"Тя регулира всичко, ставащо в клетката, която представлява един микрокосмос с 19 000 гена, а те произвеждат по няколко модифициращи се белтъка", добави той. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase