Хиподермична спринцовка: Оръжието на масовата ваксинация

Стотици милиони възрастни по света могат да очакват да бъдат ваксинирани срещу COVID през следващите няколко месеца. Това ще стане чрез хиподермична спринцовка - но кой я е изобретил?

Повечето хора с достъп до здравеопазване приемат ваксинациите за даденост.

Спринцовката, която сега се използва за осигуряване на защита срещу COVID, може да изглежда достатъчно проста, но външният вид e измамен. Отнема хилядолетия, за да се създаде хиподермичната спринцовка във форма, която да позволява провеждането на масови ваксинации днес.

Ирландският хирург Франсис Ринд и френският лекар Чарлз Праваз имат огромен принос в тази област в средата на 19 век. Но шотландският лекар Александър Ууд е широко признат за изобретяването на съвременната хиподермична спринцовка.

Ууд може да не е имал представа за важността на своето изобретение през 1850-те. Но създадената от него изцяло стъклена спринцовка с бутало и фина игла става толкова разпознаваемо медицинско изделие, колкото стетоскопът.

Спринцовки под една или друга форма съществуват поне от времето на гръцкия лекар Хипократ през 5 век пр.н.е. Ранните версии са груби. Направени от животински пикочни мехури и тръби или перки, те до голяма степен са били използвани главно за напояване - практиката за измиване или промиване на рана или тяло, или клизми.

През 11 век египетски офталмолог използва първото известно подобно средство подкожно - за премахване на катаракта. Но едва в средата на 17-ти век са предприети най-ранните потвърдени експерименти за интравенозно инжектиране.

В експерименти с кучета през 1656 г. британският сър Кристофър Рен, по-известен като архитект отколкото като лекар, прилага лекарства, използвайки пикочен мехур, прикрепен към куха гъша перушина. "Той инжектира опиум, алкохол и екстракт от минзухар в различни кучета", обяснява анестезиологът Кристин Бол, почетен куратор на Музея на анестетичната история на Джефри Кей в Мелбърн, пред BBC. "Както бихме очаквали, първото куче заспива, второто се напива, а третото умира."

По времето, когато Едуард Дженър, който създава първата в света ваксина, се появява на медицинската сцена, близо 150 години по-късно все още няма признаци на усъвършенстван метод за прилагане на лекарства в човешкото тяло.

През 1796 г. той успешно ваксинира осемгодишно момче срещу едра шарка. Въпреки това ваксината се прилага чрез разрязване и по технически начин не представлява инжекция.

Към средата на 19-ти век медицинските умове са започнали да се фокусират върху по-ефективна система за доставка на лекарства. А през 1844 г. ирландският хирург Франсис Райнд изобретил онова, което може би е първата куха игла в света. Но неговото устройство използва гравитацията, за да накара течността да тече и включва проникване в кожата с инструмент, известен като троакар.

В рамките на 10 години обаче се ражда модерната версия на хиподермичната игла.

През 1853 г. роденият във Файф лекар Александър Ууд добавя бутало и разработва първата изцяло стъклена спринцовка, която позволява на лекарите да изчисляват дозировката въз основа на количеството течност, наблюдавано през стъклото. Първият му пациент е 80-годишна жена, която страда от форма на невралгия.

Загрижен само за облекчаване на локализирана болка, той й инжектира 20 капки винен разтвор на морфия (морфин, разтворен във вино от шери) в точка в рамото й, където болката е най-силна. Впоследствие тя заспива дълбоко, но по-късно се възстановява.

Изобретението на Ууд съвпада, по всички сведения напълно случайно, със създаването на подобен инструмент от френския хирург Шарл Праваз през същата година. Но докато устройството на Ууд е направено от стъкло и включва бутало, изобретението на Праваз е съставено предимно от сребро и използва винт, който трябва да бъде завъртян, за да прокара лекарството в тялото.

Лечението на Ууд чрез подкожно инжектиране бързо става популярно във Великобритания. Инструментите му са рекламирани като "спринцовки за лекарства на д-р Александър Ууд".

Изминават няколко години, преди лондонският хирург Чарлз Хънтър да въведе термина "хиподермия", основан на гръцките думи "хипо" (под) и "дерма" (кожа).

Кралският колеж по лекари в Единбург (RCPE) казва, че има две причини Ууд - бивш президент на организацията - да получи кредит над Праваз. Дейзи Кунингхаме, мениджър на библиотеки и наследство за RCPE, обяснява: "Първо, Ууд изпробва новата си спринцовка, като я използва, за да инжектира пациент с лекарство (морфин), докато Праваз тества своята върху овца. Така че ефикасността на метода на Ууд е по-ясен. На второ място, Праваз издъхва преди да публикува своите открития - докато Ууд публикува резултатите от откритието си."

Д-р Кунингхаме казва, че съвременната хиподермична игла се е променила изключително малко откакто Ууд я е разработил. "Основната разлика е в материала, от който е направена спринцовката - повече пластмаси за еднократна употреба, по-малко стъкло и метал, но освен това дизайнът остава до голяма степен непроменен. Точните дози, необходими за много лекарства, включително ваксинации, са възможни само благодарение на изобретението на Ууд."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase