С всеки изминал ден светът е една крачка по-близо до разработването на ваксина срещу коронавируса. Но за да бъде успешна тя, обществото трябва да е убедено, че е безопасна и доброволно да се ваксинира срещу опасния COVID-19.

Но групата от хора, които не вярват в ефективността на ваксините, наречени антиваксъри, се разраства. Увеличава се и дезинформацията онлайн относно нейната ефективност.

През изминалата година се появиха безкрайни конспиративни теории и кампании за дезинформация въпреки нарастващия брой на заболелите от коронавирус. Но ако се върнем назад в историята, най-вероятно ще разберем защо антиваксърите са толкова добри в това да привличат нови последователи и да стават все по-убедителни в аргументите си.

Оказва се, че тези, които насърчават антиваксинацията, използват последователно стандартен набор от стратегии. Чудесен пример е една популярна брошура, публикувана през 1885 г. по време на епидемията от едра шарка в Монреал. Повече от век по-късно имаме удоволствието да живеем в свят, в който едрата шарка е напълно унищожена благодарение на ваксината. И все пак в миналото ваксината срещу едра шарка е била оспорвана, въпреки доказателствата в полза на нейната ефективност.

Публикувана от водещия антиваксър, д-р Александър М. Рос, тази брошура се разпространява широко по време на епидемията от едра шарка през 1885 г. в Монреал, докато служителите на общественото здравеопазване се стремят да увеличат обхвата на имунизацията. Рос се възползва от възможността, която повишени здравни мерки предлагат, за да спечели авторитет, известност и лична слава. Той създава историята си сам, описвайки се като "единственият лекар, който се осмели да се съмнява във фетиша“ за ваксинацията. Малко по-късно обаче става ясно, че Рос все пак е бил ваксиниран против едра шарка, а големите вестници с радост публикуват тази новина.

Неговата брошура служи като основна илюстрация на стратегиите, използвани от антиваксърите - както тогава, така и сега. Тези аргументи не са нови и са се променили съвсем малко с течение на времето.

Подценяване на опасността от пандемията

Многократно сме чували аргумента, че COVID-19 е просто една идея по-тежък сезонен грип, но не е чак толкова опасен. Е, за Рос и неговите колеги антиваксъри, едрата шарка също не е толкова опасна болест, колкото останалите лекари твърдят, че е. Смъртността била между 30-40%, вирусът бил изключително заразен, но антиваксърите вярвали, че той не представлява опасност за населението.

Рос осъжда "безсмислената паника", причинена от здравни служители и лекари заради епидемията, твърдейки, че шарката всъщност не е епидемия и че в градът има "много малко случаи". Отново аргумент, който чуваме и сега - "Къде са болните от COVID? Аз не познавам никой, който да се е заразил или да е умрял."

Официалните данни за епидемията в крайна сметка са красноречиви - 9600 са съобщени случаи на заразени с едра шарка. 3234 са смъртни - близо 2% от населението на Монреал по онова време. Още 10 хил. случая са регистрирани в провинция Квебек, но историците смятат, че реалният брой вероятно е бил много по-висок. Тези цифри и историята на тази епидемия са разказани от историка Майкъл Блис в неговия нехудожествен разказ "Чума: История на едра шарка в Монреал".

Минимизирането на заплахата е често срещана тактика и в съвременните дебати. Мнозина, които популяризират антиваксърството, твърдят, че ваксините са по-опасни от самата болест.

Твърдения, че ваксината причинява увреждания, не е ефективна или и двете едновременно

Въпреки че съвременните аргументи са фокусирани върху твърдението, че ваксините причиняват аутизъм, което е абсолютно невярно, историческите аргументи са много по-разнообразн. В миналото, според антиваксърите, имунизацията срещу едра шарка е причинявала инфекции, сифилис, тиф, туберкулоза, холера, "отравяне на кръвта", както и предизвиквали заболяване от самата едра шарка.

Тези твърдения не винаги са били неоснователни, но рисковете са били крайно преувеличени. Известно е, че се наблюдават случаи на вторично предаване на заболяване поради лоша практика. Някои лекари са използвали ваксинация от ръка на ръка - което означава, че използват един и същ инструмент за ваксинация на цяла редица хора - или са използвали ваксина, приготвена от човешки източник, а не от едър рогат добитък. Липсата на стерилно почистване между операциите или използването на ваксина, приготвена от заразено лице, може да доведе до редки случаи на вторично предаване на различни болести. Но те далеч не са предизвикани от самата ваксина.

Откриването на такива предавания на зарази (години по-рано) предизвиква някои от първите разпоредби относно подготовката и прилагането на ваксини и поражда силно опасение в медицинската общност относно безопасността им - проблем, който и до днес продължава да бъде в основата на производството на ваксини.

Убеждението, че ваксинацията е част от по-голяма конспирация

В своята брошура  д-р Александър М. Рос обяснява, че медиите и лекарите "подклаждат страховете от инфекция като част от "луда" кампания за печелене на пари". Тогава, както и сега, епидемиите създават възможности както за по-голяма заетост в тази научна сфера, така и за по-широки научни изследвания в конкретната медицинска област.

И все пак тази заетост бе обрисувана като неетична експлоатация на бедните на стойност "един милион лири стерлинги" за професията, а не като усилие в борбата срещу страданията и смъртта на хиляди. Освен това мерките за обществено здраве бяха изобразени като посегателство върху личните права и превишаване на държавната власт. "Вече не говори за руската тирания", заявява Рос, тъй като няма никой "по-страшен" от градските здравни служители.

Аргументите му все още се използват и век по-късно в настоящата пандемия. По-цял свят антиваксърите вярват, че простото носене на маски по някакъв начин ограничава свободата им. И не само - стигна се и до някои по-екстремни конспирации, като тази, че ваксините всъщност имат за цел да ни чипосат.

Използването на алтернативни власти\учени, за да легитимираш твърдението си

Не на последно място е призивът от страна на властите и учените, които помагат да се легитимира аргументът срещу ваксинацията. Съвременното движение срещу ваксините е подкрепено от много от тях и е ръководено от Андрю Уейкфийлд, вече дискредитиран бивш лекар, който първоначално публикува фалшиво проучване, свързващо ваксината MMR (морбили, паротит, рубеола) с аутизма.

Но движението на антиваксърите има дълга традиция в това да популяризира думите на "експерти", които подкрепят доводите им. През 19-ти век дебатите за ваксинацията често водят до подобен тесен кръг от медици, които се изказват против ваксинацията, наричайки я "мръсна" и "зла" практика. Въпреки че аргументите им бяха опровергани от мнозина в медицинската общност, те придобиха трайна мантия на престиж сред антиваксърите като авторитетни гласове, които предлагаха "доказателството", което беше необходимо.

Това, разбира се, не е изчерпателен списък на анти-ваксинационните стратегии - нито исторически, нито съвременни.

Винаги е имало хора, които се възползват от медицинските кризи, за да прокарат собствените си идеи на дневен ред, а в съвременната ера на социални мрежи стратегиите за дезинформация са се развивали и разширили. Подобно на Рос, лидерите на тези движения придобиват социална сила, изобразявайки се като самотни кръстоносци.

Когато сме само на крачка от световното разпространение на ваксина срещу COVID-19, можем да очакваме все повече такива кръстоносци да публикуват аргументи срещу ваксинацията. Разбиването на модели на аргументи, виждани многократно в миналото, може да предостави полезен урок за борба с тях в бъдеще.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• ваксина
• епидемии
• имунизация
• антиваксъри
• коронавирус
• COVID-19