БВП със спад в пандемията, износът рязко намалял

Произведеният Брутен вътрешен продукт на България намалява с 8.7 на годишна база през второто тримесечие, според месечния обзор на българската икономика на Министерството на финансите. В обзора са ползвани данни, получени до 17 септември.

С най-голям отрицателен принос е износът, със спад от 19.6 на сто, повлиян на-вече от рязкото намаляване на износа на услуги. Същевременно значителен спад е отчетен и при вноса, и в резултат нетният износ има почти неутрален ефект върху БВП.

Ограничителните мерки по отношение на COVID-19 през април и май довели до свиване на потреблението на домакинствата с 5.9 на сто. Инвестициите са спаднали с 21.3 на сто.

Намалението на Брутната добавена стойност е 8 на сто. Най-големи спадове са отчетени в културата, спорта и развлеченията, в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, както и в промишлеността, отчитат във финансовото министерство.

През август, спрямо юли, месечната инфлация е 0.4 на сто и се дължи на повишенията в цените на транспортните услуги и енергийните стоки. Най-висок принос за общото поскъпване са имали цените на услугите и по-специално цените на международните полети. Обичайно цените на тези услуги се повишават през юли и август, като тази година, поради кризата с коронавируса, повишение е имало само през август.

Цените на течните горива са продължили леко да нарастват под влияние на по-високите цени на нефта през юли и август. През август инфлацията на годишна база се е ускорила за първи път от началото на годината, достигайки 0.6 на сто, пише в доклада.

Значителният спад в нетните постъпления от пътувания на чужденци в страната през юни се е отразил в понижение на излишъка на текущата сметка спрямо 2019 г. Приходите от износ на свързани с пътувания услуги са се свили с 59.7 на сто на годишна база, при спад на посещенията на чужденци с 66.1 на сто. Ограничителните мерки, свързани с COVID-19, са засегнали туристическия сезон и повече от две трети от спада на пристиганията в страната през юни са били поради неосъществени пътувания за почивка и екскурзия.

Пътуванията на българи в чужбина също са намалели, но ограничаването на разходите извън страната не е компенсирало по-ниските приходи от чужденци.

През второто тримесечие броят на заетите в икономиката, е 3 511.4 хил. души и намалява с 3.3 на сто на годишна база, повлиян от предприетите мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Най-голямо понижение е имало в секторите търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство- с 10 на сто, и в индустрията (без строителство) - с 4 на сто.

Според документа мярката "60/40" за запазване на заетостта в условия на COVID19 до голяма степен е осъществила целите си и е успяла да ограничи както загубата на работни места вследствие на предприетите противоепидемични мерки, така и нарастването на безработицата.

По оценки на МФ, защитените от мярката работни места през периода март-юни са около 170 хиляди. Спрямо предходното тримесечие броят на заетите се е увеличил със 114 хил. души или 3.3 на сто. Това показва, че загубата на заетост на годишна база се дължи преди всичко на много по-ниската сезонна заетост в сравнение с тази, наблюдавана през предходните години.

Темпът на растеж на кредита за частния сектор е продължил да се понижава и в края на юли е достигнал 6 на сто, при 6.7 на сто месец по-рано. Забавянето на растежа е вследствие на по-ниско нарастване на кредитите за нефинансови предприятия - 1.8 на сто при 2.8 на сто през юни.

Кредитите за домакинства също са отбелязали по-нисък растеж на годишна база - 7.7 на сто през юли, при 8 на сто в края на предходния месец. По-слаби темпове на нарастване е имало и при потребителските и жилищните кредити, съответно 6.7 на сто и 12.7 на сто, срещу 7.1 на сто и 13.3 на сто през юни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase