Успяхме да избегнем пет куршума, но коронавирусът ни уцели!

Коронавирусът се появи в края на миналата година и само за няколко месеца успя да преобърне света, в който живеем. Учените обаче предупреждават, че това няма да е последната пандемия, тъй като човечеството е създало "перфектната буря" или по-точно - перфектните условия вирусите да прескачат от животните върху хората.

Постоянната ни намеса в света на дивата природа ускорява процеса, а учени от Университета в Ливърпул се опитват да предскажат кое ще е следващото препятствия пред нас и как човечеството може да е по-добре подготвено, за да се справи с него.

"Успяхме да избегнем пет куршума"

"През последните 20 години бяхме изправени пред шест значителни заплахи - SARS, MERS, Ебола, птичи грип и свински грип. Успяхме да избегнем тези пет куршума. Шестият обаче ни уцели. Това не е последната пандемия, пред която се изправяме, за това трябва да сме по-внимателни, когато наблюдаваме заразите в дивите животни", казва професор Матю Бейлис от Университета в Ливърпул пред BBC.

Той и екипът му решават да създадат база данни с всички познити болести, които виреят из дивата природа. След това създават система от модели, които да предскажат кои могат да се окажат опасни за нас. Сред хилядите бактерии, паразити и вируси, които са известни на науката, системата идентифицира улики, скрити в броя и вида на животните, които се заразяват. Тя използва тези улики, за да открие кои вируси представляват най-голяма заплаха за хората. А ако даден патоген привлече вниманието на учените, те ще могат да отделят нужното време за да открият начини за превенция и лечение при евентуален взрив на нова епидемия.

Уроците, които би трябвало да сме научили

Човешкото безразсъдство е това, което ни доведе до тук. Множество учени са категорични, че обезлесяването и посегателството ни над различни местообитания в дивата природа, са създали благоприятната обстановка за разпространение на нови вируси от животни към хора.

Според проф. Кейт Джоунс от Университетския колеж в Лондон, доказателствата "подсказват, че трансформираните от човека екосистеми с по-ниско биоразнообразие, като земеделски или плантационни полета, често са свързани с повишаване на риск за хората от много инфекции“.

"Разбира се, това не важи за абсолютно всички вируси. Но някои диви животни, които са по-толерантни към безпокойството от страна на човека, като някои видове гризачи, са и по-ефективни при приемане и предаване на патогени. Така че загубата на биоразнообразие може да доведе до рискован контакт между хората и животните и да увеличи заплахата от плъзване на някои вируси, бактерии и паразити сред нас", обяснява тя.

Има няколко епидемии, които нагледно показват този риск. През 1999 г. в Малайзия се появява вирусът Нипа. Той е носен от прилепи, които го прехвърлят на прасетата в голяма ферма, построена в края на гората, която те обитават. Прилепите се хранели от плодовете, които си хапвали и прасетата. Четириногите обаче ядели храната, паднала от дърветата на земята, покрита със слюнка от прилепите. Повече от 250 човека, които работели във фермата и били в контакт с прасетата, се заразили. Половината от тях са починали.

Засега процентът на смъртност от COVID-19 е 1%. При вирусът Напа е между 40-75%.

Според проф. Ерик Февре от Университета в Ливърпул и Международния институт за изследване на животновъдството в Найроби, Кения, учените трябва постоянно да наблюдават райони, в които има по-висок риск от огнища на зарази. Сред тях са фермите край горите, пазарите, където се продават и се купуват диви животни, както и всякакви други места, които размиват границата между хората и дивите животни.

"Нови вируси се появават сред хората между 4 и 5 пъти на година. И това не се случва само в Азия и Африка, но и в Европа и САЩ. Подобни пандемии ще ни се случват отново и отново", казва проф. Февре. Според него сегашната криза трябва да ни покаже какви са последствията от отпечатъка ни върху дивия свят.

"Приемаме за даденост всичко - храната, която ядем, материалите в смартфоните ни. Колкото повече ги консумираме, толкова повече пари ще прави този, който ги добива и ги доставя до целия свят. Така че е от огромно значение да обърнем внимание на ресурсите, които използваме и какъв отпечатък оставяме върху природата", категоричен е той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase