Присъединяването ни към еврозоната забавено от COVID-19

Планът на България да се присъедини към еврозоната се сблъсква с поредното предизвикателство, след като управителят на Българска народна банка Димитър Радев заяви, че кризата около коронавируса прави целите за призъединяване през тази година "нереалистични“, съобщава Bloomberg.

Това е поредната пречка, която излиза на пътя на България за присъединяване към ERM-2, известен като чакалнята на еврозоната, както и към банковия съюз до юли.

Сегашната ситуация подчертава и предизвикателствата, пред които са изправени, както по-бедните страни членки на Европейския съюз, които се опитват да задълбочат интеграцията си със Запада, така и по-богатите страни, които се борят да реформират най-големия търговски блок в света на фона на почти непрекъснати икономически и политически смущения.

"Отлагане до 2021 г. няма да бъде фатално“, заяви управителят на Българска народна банка Димитър Радев пред Нова телевизия.

Правителството на премиера Бойко Борисов от 2016 г. работи по целта за влизане в еврозоната с цел да бъде повишен жизнения стандарт в страната, където БВП на глава от населението е около половината от средното за Европейския съюз.

Въпреки опасенията на по-богатите страни, че допускането на по-слабо развити държави може да отслаби валутния съюз, България от години управлява балансирани бюджети и има един от най-ниските нива на дълг.

Друга страна, която е напът да се присъедини към еврозоната, е Хърватия. Звонимир Савич, специален икономически съветник на министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович, каза по-рано този месец, че Загреб все още се стреми да се присъедини към ERM-2 през втората половина на годината.

Българските банки преминаха стрес тестовете на Европейската централна банка, а две работят за отстраняване на пропуските в капитала. Този напредък сега също се изправя пред предизвикателство, докато ЕС се подготвя за рецесия, предизвикана от вируса.

„Това не означава, че работата в тази посока трябва да спре“, каза Радев и добави, че оставането извън еврозоната ограничава възможностите на България да реагира на кризата. Според него вероятно това ще бъде почувствано по-силно, докато кризата се разгръща, но и след това, когато последствията трябва да бъдат преодолени.

В България въведеният валутен борд през 1997 г. ограничава възможностите за паричен отговор на кризата. Миналата седмица централната банка призова финансовите институции да капитализират всички печалби от миналата година и да намалят външната си експозиция.

Правителството ще предложи преразглеждане на бюджета тази седмица, за да позволи на държавата да вземе „милиарди“ нов дълг, заяви финансовият министър Владислав Горанов в неделя. Страната планира да изплати на работодателите 60% от заплатите на работниците, които иначе биха били съкратени - мярка, която се оценява на 1 милиард лева.

Министерството на финансите не е отговорило на въпроси, изпратени от Bloomberg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase