Да се противопоставят на възрастните си е направо задължение на тийнейджърите, особено това важи за 13-годишната София, която вместо да изкара лятото със съучениците на лагер и момчето, което харесва, е принудена да посвети топлите дни в компанията на баба си на село при нейната сестра.

Историята на момичето разказва сръбският режисьор Радивое Андрич ("Три палми за двама пънкари и едно маце", "Светкавици", "Когато порасна ще стана кенгуру"), който след дългогодишна пауза отново се връща в игралното кино.

Сюжетът е вдъхновен от едноименния роман на Ясминка Петрович, вмъкваща ни в света на порастващите и съпровождащите този процес трепети и емоции.

София се озовава от родната Сърбия в Хърватия, където се оказва, че има повече роднини, отколкото предполага.

И докато началото е съпроводено от минорно настроение, породено от досадната загриженост на баба и нейното изненадващо заливане с крем против слънце, то постепенно се усеща, че и в това провинциално местенце има уют, романтика и време за приключения.

Липсата на интернет постепенно избледнява покрай нова компания, гмуркания, колелета, мустаци от водорасли и първата целувка.

Режисьорът деликатно проследява постепенното опознаване на роднините, а предаването на семейните традиции през поколенията става непринудено гладко и е с вкус на бухтички.

Но на фона на тийнейджърските преживелици Андрич ни връща и към войната в Югославия, или по-скоро към следата, която е оставила у обикновените хора.

Може ли след последиците от онова време, след загубите да се появи и прошката, са въпроси, които се редуват с непресторената невинност на младите, чието безгрижие като че ли все още помнят и възрастните.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• Радивое Андрич
• Как се научих да летя