У-лицата: "Смирен"-но със Светослав Драганов

Светослав Драганов по време на наградите "Васил Гендов".

Кадър от награждаването на София Филм Фест 2020 г.

Христо Петков в кадър от "Смирен".

Кадър от "Смирен"

"Исках да разкажа история, която ме вълнува и да покажа и нещо от моя живот.", пояснява той избора главният герой в новия му проект да е именно режисьор на документални филми. И макар да описва персонаж, близък до него, авторът уточнява, че не става въпрос за автобиографичен проект: "Има мотиви, които са смешни и именно идеята да се надсмея над себе си ми бе интересна."

Всъщност "Смирен" се движи на границата между документалния и игралния жанр. Без излишен звук и осветление, продукцията е искрено наблюдение върху момент от живота на твореца в България, опитващ се да жонглира между личния живот, битовизма и професионалните си търсения. Персонажите (голяма част, от които натуршчици) са самотници, които хем обитават общо пространство и са заедно тук и сега, хем като че ли всеки изживява малките си драми сам.

След толкова много търсения в документалното кино, как дойде потребността да навлезете и в игралното?

Това е само друг начин да разкажеш история. Исках да опиша точно тази, а не просто да заснема игрален филм. Очаквах да съм по-стресиран, но екипа, с който работих, имаше опит. Различното от снимането на документално кино бе само във факта, че тук в процеса се включиха повече хора. Всеки си вършеше работата и всичко се случваше много приятно. Снимахме през пролетта на 2019 г. Монтирахме филма в Румъния и бе готов през лятото. Направихме го много бързо. После дойде пандемията и го гледах с жена ми и голямата ми дъщеря, която участва във филма. Бях много уверен, че съм заснел нещо хубаво, но най-близките ми хора дадоха знак, че може и да не е така. Замислих се и монтирах отново. Появиха се нови сцени.

Хората трудно могат да бъдат смирени. В един момент може да сме, а в следващия вече да не сме. За мен е ценно човек да има идеята, че може да го направи. Важно е да имаш желание да си добър човек. Никой не е идеален, но е хубаво да се стремим да живеем малко по-честно. Героите във филма не са смирени, но се опитват. И това разминаване води и до смешното, което се вижда във всяка нелепа ситуация. Чехов, например, е смятал "Чайка" за комедия. Смешното се усеща при тоталното разминаване между очакванията на персонажите и случващото им се, но то го прави и трагично.

В документалното кино разказвате историите на другите, а в игралното като че ли собствената си.

Не е съвсем така. Хем разказвам моята история, хем не. Това бе и най-интересното, че някои неща са от една страна лични, а от друга – съвсем не са. Идеята бе да се фокусирам около случващото се с главния герой, документалист като мен. Съсредоточихме се върху няколко дни от всекидневието му и не показваме нищо извън него.

Опитът ви в документалното кито като че ли влияе и на подхода ви в игралното. Голяма част от участниците са натуршчици, но избирате главния ви герой да е изигран от професионален актьор – Христо Петков. Разкажете за избора ви при ролите.

Наполовина са професионални актьори, наполовина - натуршчици. Аз сам си направих кастинга. За мен беше любопитно да намеря интересни образи, да са истински и да ми е приятно да работя с тях.

Различен ли бе подходът ви към професионалните актьори от този към непрофесионалните?

Не бих казал. Просто знаех, че натуршчиците не могат да изиграят нещо, което не чувстват и не са преживели. В същото време те може да са по-истински, да носят автентичност. Актьорът от своя страна има по-голям диапазон и може би му е по-интересно да изиграе нещо, което не е.

Той се появи на по-късен етап. За ролята му бяха предвидени други актьори. Познавах го, но не си представях, че ще играе тази роля. Отидох в Народния театър да гледам една пиеса. Видях го как тича през улицата и по-късно осъзнах, че той играе в постановката. Направих кастинг с него и се получи страхотно. Той е актьор, който е известен, но в същото време не е използван целия му диапазон. Може би режисьорите го вкарват в определен типаж на полицай или престъпник, на по-груб образ. Това всъщност важи за всеки човек – хората си изграждат една представа за някого и цял живот го виждат само в тази му светлина.

Посвещавате игралния си дебют на образ, чийто начин на мислене познавате, тъй като по нещо прилича на вас, а как избирате героите си в документалните филми?

То е като влюбване. Искаш да разкажеш историята. Самата тя е малко драматична и човекът е в особено състояние. Много хора имат силни преживявания, но не всеки е готов да ги разкаже. Наясно съм, че в документалното кино не може да покажеш всичко, защото разказаш реалната история на определен човек и може да го нараниш, докато в игралното кино не се притесняваш от това. Хората просто играят и това не са те. Правиш неща, които в документалното може да се приемат като неетични.

Започвате филма преди появата на COVID. Сега като че ли времето е съвсем различно. Как ви се отрази пандемията като режисьор?

Най-неприятното беше, че преди се прегръщахме, а в следващия момент всеки се пазеше и то от близките си. Появи се страх у хората, че могат да си причинят нещо лошо един на друг. Не става въпрос за природно бедствие като пожар и наводнение, а се появи идеята, че всеки човек потенциално може да те зарази и убие с присъствието си близо до теб.

А след опасността от "невидимия" враг дойде и твърде видимият – войната.

Войната е всекидневие на много хора по света. Може би сега е различно, защото Украйна е по-близо и затова сме много по-ангажирани. Много ми е тежко за всичко случващо се. Руснаците се оказаха големи шовинисти. Все едно турците да кажат, че Кърджали е тяхно. Да решат, че щом 500 г. сме били при тях, отново трябва да се върнем. Какво като някога украинците са били в една империя с руснаците. Те вече са различни хора и не искат Русия на Путин да им казва какви са и какви трябва да бъдат. Тази отвратителна война сее такава омраза между близки по принцип хора, че раните, които нанася няма да се излекуват поколения напред.

Като човек на изкуството, какво е мнението ви за руската култура, към която в момента се наблюдава дистанциране?

Що се отнася до хората на изкуството - Чехов ми е сред най-любимите автори. Той е писал велики творби, които се играят в цял свят, а пиесите му са ситуирани в един определен исторически период в Русия. Хората навсякъде го разбират. Руската култура е голяма, но днешната не прави така, че да повлияе да не се случва това, на което сме свидетели.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase