Да оцелееш 41 дни в бурния океан: Историята на Тами Олдхам

Тами Олдхам и Ричард Шарп, Снимка:Historyvshollywood

Шайлийн Уудли и Сам Клафин в ролите на Тами Олдхам и Ричард Шарп във филма "Дрейф", Снимка:Historyvshollywood

Яхтата "Хазана", Снимка:Historyvshollywood

Тами Олдхам, Снимка:Historyvshollywood

На 12 октомври 1983 г. Тами Олдхам Ашрафт, която по това време е едва на 23, и годеникът и Ричард Шарп пресичат пътя на чудовищния ураган от 4-та степен "Реймънд" по средата на Тихия океан. Двамата тръгват на път с 44-футовата яхтя "Хазана", която трябва да транспортират от Таити до Сан Диего – рутинен преход, който завършва със смъртта на Ричард. Тами прекарва 41 дни в морето, в търсенето на спасение.

"Хазана" е ударена от унищожителните вълни и бурни ветрове. По време на бурята Тами си наранява главата и прекарва 27 часа в безсъзнание. Когато се събужда, Ричард е изчезнал – погълнат от дълбините на морето завинаги.

Яхтата е разбита – моторният двигател и радиото не работят, палубата е пълна с вода до половината. Навигационната система не работи, устройството, което служи за локализиране на плавателния съд при спешни случаи, също е повредено. Токов удар е унищожил всички навигационни системи.

Сама в морето, обзета от шок и скръб Тами Олдхам събира куража да преплава 1500 мили (2414 км) с "Хазана" до най-близката до нея суша – Хаваи. Сама, а и с травма на главата, жената успява да закърпи яхтата и да я накара отново да се носи по течението на морето. Тами сглобява самоделна помпа, която да изкара част от водата, нахлула в палубата. Прави импровизирано платно от счупения спинацер и резервен кливер. С помощта на секстант (уред за измерване на ъгъла между слънцето и точката на хоризонта) и часовник Тами успява да се ориентира в морската шир и да поеме по правилен курс.

Хаваи е единствената суша наблизо, но мястото е много опасно за моряците, тъй като лесно може да бъде пропуснато. Ако това се случи, мореплавателите няма да видят друга земя чак до Япония, а това може да коства живота на мнозина. Още по-опасно е когато си ранен и нямаш почти никаква храна. Тами, обаче, поема риска, който е единствената възможност да се измъкне от морето жива. Яде консерви с шунка и фъстъчено масло, сардини.

41 дни по-късно жената намира спасението си.

Това звучи като филм на Холивуд или някой сълзлив роман, което донякъде е вярно. Историята, обаче, е съвсем истинска и е описана от самата Тами Олдхам в нейните мемоари, които разказват ужасяващото и преживяване, а по-късно са забелязани и от сценаристи, които превръщат книгата в разтърсващ биографичен филм.

"Дрейф" е създаден от сценаристите Аарон и Джордън Кандел и е с режисьор Балтазар Кормакур. В главните роли са Шайлииън Уудли (Тами Олдхам) и Сам Клафин (Ричард Шарп). Премиерата на лентата в България бе на 27 юли тази година.

Самата Тами Олдхам винаги е била придърпвана от морето. Първото и тихоокеанско плаване е през 1979 г. Научава се да плава на яхтата на баща си и е по-скоро любител. Пред различни издания жената споделя, че никога не е била добър моряк, но пък винаги и е харесвало.

"Когато ситуацията беше на живот и смърт, станах много добра, много бързо", споделя Тами Олдхам

По време на 41-дневния дрейф (носене по морето единствено благодарение на вятъра и морското течение) жената успява някак да запази самообладание, въпреки че споделя как е започнала да чува гласове. На борда на разрушената "Хазана" Тами Олдхам не спирала да мисли за годеника си Ричард, живота им заедно и за своето семейство.

"Мислих си за нещата, които не съм направила, за това какво няма да правя повече... Когато си в такава ситуация се опитваш да правиш сделки със съдбата. Това те държи на положение по някакъв начин", споделя тя.

В началото не спирала да плаче. Това, обаче, било огромна загуба на телесни течности, а на яхтата имало само четвърт резервоар с питейна вода. Голяма част от болката, която Тами изпитвала, била абсолютно притъпена заради инстинкта й за оцеляване.

Разбира се, чисто по Холивудски, има известни разминавания от истинската история и нейната екранизация.

Тами и Ричард наистина приемат да транспортират яхтата "Хазана" от Таити до Сан Диего. Плавателното средство трябвало да стигне до нов собственик. Двамата прекарват по-малко от 3 седмици в океана, преди ураганът Ремънд да ги застигне.

Двамата знаели, че се задава буря, но не подозирали, че тя ще е толкова мощна и ще доведе до фаталните последици. Опитали се да изпреварят бурята, но безуспешно. "Реймънд" сменил курса си и ги преследвал като хищник. После ударил. Двамата опитали да направят всичко възможно, за да задържат "Хазана" над водата. Бурята не показала никаква милост, а нямало изгледи скоро да притихне.

Във филма "Дрейф", обаче, има един огромен обрат. През цялото време у зрителя се създава впечатлението, че Тами и Ричард оцеляват. Мъжът е изхвърлен от борда, но след като Тами се събужда, го забелязва и изкарва от водата. По-късно във филма става ясно, че Ричард е халюцинация, а за това ни подсказват и няколко жокера – в една от сцените Ричард разказва как когато си на борда толкова дълго, първо идва гладът, след това слънчевите изгаряния, а после – халюцинациите.
Реалната история, обаче, е малко по-различна. Тами Олдхам разбира, че е загубила любовта на живота си, веднага след като се събужда. Мисълта за него я кара да продължава напред, но в никакъв случай не го е "виждала" и не си е говорила с него, както изглежда във филма "Дрейф". Въпреки това, лентата е режисирана и заснета добре и успява да постигне силно емоционално въздействие. Освен това, фактите не са изкривени, просто са интерпретирани различно.

От мемоарите на Тами става ясно, че жената действително е чувала гласове. Това, обаче, по-скоро е било вътрешен глас, който я е мотивирал да не се отказва. Въпреки че се създава впечатлението, че Тами е силна и борбена жена, от биографичната и книга става ясно, че дори тя е имала моменти, в които е била на път да се откаже от всичко. Най-вече от живота си.

Тами била обезводнена, гладна, ранена, загубила е много кръв. В продължение на седмици жената не е виждала никаква суша пред себе си – само безпощадното море.

На борда на яхтата имало пушка. В един момент Тами Олдхам лапнала дулото на огнестрелното оръжие и искала да натисне спусъка – отчаяна, че няма да се измъкне жива от лапите на Тихия океан и готова да сложи край на продължителните си мъчения.

Именно вътрешният и глас я накарал да не се предава. След 41 дни самота на хоризонта се появила суша – Хаваи. Появил се и кораб – нейното спасение. Първите живи човешки същества, които Тами Олдхам вижда. Жената изстрелва няколко сигнални ракети, които са забелязани от другия екипаж и корабът обърнал курса си, за да се притече на помощ. Тами била спасена.

Човек би си помислил, че след подобно травмиращо изживяване жената никога повече няма да стъпи във вода, камо ли на кораб. Тами Олдхам, обаче, не изоставя любовта си към океана и пори вълните и до днес.

След инцидента прекарва 8 години в скръб по Ричард Шарп. Постравматичният стрес е огромен, а възстановяването е трудно и продължително. Заради удара по главата Тами не може да чете книги в продължение на цяла година.

Когато се възстановява, започва да описва собствената си история, което и помогнало да премине през тъгата и ужаса от изживяното по-лесно. Мемоарите са публикувани от издателство през 2002 г.

10 години след като губи любовта на живота си, Тами среща синеок мъж, който днес може да нарече свой съпруг. Двамата имат две деца. За жалост, губят дъщеря си, когато е едва на 22 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase